site.btaЗатоплянето на Балканите и у нас през последните десетилетия е по-бързо, отколкото другаде на планетата, каза метеорологът доц. Лилия Бочева

Затоплянето на Балканите и у нас през последните десетилетия е по-бързо, отколкото другаде на планетата, каза метеорологът доц. Лилия Бочева
Затоплянето на Балканите и у нас през последните десетилетия е по-бързо, отколкото другаде на планетата, каза метеорологът доц. Лилия Бочева
Доц. Лилия Бочева (вляво) и доц. Веска Георгиева от департамент "Метеорология" на НИМХ. Снимка: Антоанета Маркова/БТА

Източното Средиземноморие, част от което са и Балканите, е доста гореща точка  по отношение на климатични изменения, защото от 90-те години насам темпът на нарастване на средните температури в региона, и в  България, върви доста по-бързо в сравнение с глобалната температура. Това каза пред БТА доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). 

В нашите ширини основното, което виждаме, освен затоплянето, са зачестилите екстремни метеорологични явления. Наблюдаваме проливни дъждове, както и по-продължителни периоди на суша. Това не е противоречие и процесите са свързани, защото валежите сумарно годишно не се променят особено като количества, но приносът на проливните валежи към тази сума нараства, както и преразпределението им в рамките на годината се променя съществено, добави тя.

Моделните оценки за бъдещия климат, подготвени от НИМХ и включени в Осмото национално съобщение за климатичните промени, което страната ни подава към конференцията за климата на ООН, сочат ръст на годишните температури у нас от 1.6°C до 3.1°C до 2050 г. и от 2.9°C to 4.1°C до 2080 г. при различните сценарии. БТА потърси мнението на доц. Бочева и на доц. д-р Веска Георгиева, ръководител на секция „Агрометеорология“, в навечерието на глобалната среща за климата КОП28, за това зачестяват ли екстремните явления в България и как промените в климата влияят върху начина на живот, биоразнообразието и земеделската дейност в България.

Прогнозираният  ръст на температурите до 2050 г. и 2080 г. у нас е доста по-голям от това, което е поставено като цел от Парижкото споразумение – до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха, каза доц. Бочева, защото тя касае средната температура на планетата. Нарастването на глобалната температура и към този момент не е толкова значимо, защото става дума за цялата планета, тенденциите на различни места са различни и се потушават малко или много.

Проявата на глобалното затопляне в различните части на света е различно през различните години, подчерта доц. Бочева. Тя уточни, че очакванията на Световната метеорологична организация, Европейската програма за промените в климата „Коперник” и американската служба за метеорология са 2023 г. да е най-горещата в историята на измервания , но за България дали ще е най-топлата година, засега не може да се каже със сигурност. До момента, за периода от 1930 г. насам, най-топла си остава 2019 г. Все пак трябва да се отбележи, че изминалият октомври 2023 г. е най-топлият за България от деветдесет години насам. 

Факт е, че в световен мащаб от 80-те години на ХХ век всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното, като същите тенденции важат и за нашата страна. Това обаче не означава обезателно, че всяка следваща година е по-топла от предишната, каза доц. Бочева. Отклоненията в температурата от климатичните норми в последните двадесет години общо взето вървят нагоре, като от началото на XXI век само през 2005 г. средната годишна температура в страната е под нормата. Темповете на затопляне изглеждат по-бързи в сравнение с предишни периоди, подчерта тя.

Градушките през зимните месеци също стават характерна особеност за времето в България през последните години. Например през миналата година само през януари и март нямаше градушки, а през всички останали месеци има регистрирани такива явления, нещо, което в периода 1960-1990 година е изключително рядко, каза специалистката. 

Тя не се ангажира с прогноза дали тенденцията за по-бърз темп на затопляне в района на Източното Средиземноморие ще остане трайна. Посочва мнението на свои колеги, които не са почитатели на теорията за климатичните промени и глобално затопляне, и смятат, че става дума за нормална изменчивост, при която в момента се наблюдава по-голяма вълна на затопляне и се очаква след това тенденцията да се обърне. „Но в периода на слединдустриалната епоха, поне засега, нещата вървят към затопляне, имаме по-рязко затопляне в сравнение с периодите назад, от началото на новата ера, за които съдим главно по косвени изследвания и анализи на и това се наблюдава от сведения от природни изкопаеми, при изследване на ледниците и др. Имало е периоди на затопляне и захлаждане, но сегашното затопляне е по-силно изразено и с по-голям темп, тоест има нещо допълнително освен изменчивостта, която се наблюдава до този момент. Според последните доклади на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН (IPCC) може да се твърди с голяма вероятност, че човешката дейност влияе съществено върху тези процеси”, каза доц. Бочева.

Тя не вижда смисъл в спорове на тема факт ли са климатичните промени, „защото в тези области има и скептици, и хора, които преекспонират действието на климатичните промени и очакват апокалипсиса утре, а крайностите не са добри. Аргументите са нашите изследвания, базирани на данни от метеорологичните наблюдения, които у нас са от края на XIX век”, категорична е тя. Kлиматичните промени оказват влияние и върху агроклиматичните условия за отглеждане на основните типове земеделски култури. Агроклиматолозите наблюдават развитието на различните култури. Като сериозни промени през последните години те отчитат топлите зими, застудяванията през пролетните месеци и сушите.

„За нас, агрометеоролозите, нещата стоят малко по-различно. Ако климатолозите говорят за пролет, лято, есен и зима, за нас годината е разделена на период на активна вегетация и период на покой. Стопанската година за земеделието започва на 1октомври и завършва на 30 септември”, обясни доц. Георгиева. От тенденциите, които климатолозите установяват и на базата на които ние правим нашите изследвания върху агроклиматичните ресурси и условия, голямо значение има повишаването на температурите, особено през зимата. На места януарската температура се е увеличила с до градус и пет десети”, каза доц. Георгиева.

За нас това означава, че условията за покой на растенията се влошават, уточни доц. Георгиева. „За да могат зимуващите растения да плодовават и да реализират генетичния си потенциал, трябва да прекарат период на покой, достатъчен брой дни с температури под биологичния си минимум. Биологичният минимум е температурата, над която при растенията протичат вегетационни процеси. Приети са три такива минимуми – пет, десет и петнайсет градуса, за различните типове култури. За зимните житни култури обикновено тази температура е пет, а за някои костилкови видове - седем градуса. Представете си сега как през зимата, при температура, както беше през тази година януари и февруари – с няколко продължителни периода с температури по-високи от пет, седем, градуса - нашите овощни култури излизат от дълбок покой и започват да се развиват, най-напред костилковите видове, бадем, кайсия, череша, праскова. В южните райони започва набъбване и разпукване на пъпките, цъфтеж - към средата на март. След това задължително идва един мраз, тази година беше през април  - понижение под нулата, критично за набъбналите пъпки, цветовете и завръзите, които могат да загинат и при един градус”, поясни тя. Двете специалистки припомнят, че последният мраз тази година е бил на 11 май в Добрич. Тенденцията за повишаване на зимните температури може да затрудни промишленото отглеждане на някои костилкови видове в отделни райони, казват те.

Пролетта през последните три години е по-студена и това в някои райони влияе и на житните култури, каза доц. Георгиева. Поради есенното засушаване производителите са принудени да преминат към по-късна есенна сеитба и когато пролетта е по-студена и при критични температури се получават повреди при житните култури, защото те губят своята студоустойчивост, поясни тя. 

Почти всяка година наблюдаваме суша с продължителност поне 50-60 дни, различна за различните региони. Тази година имаше дъждовен май, дъждовен юни, с доста сериозни валежи, но от средата на юли започна суша, обобщи доц. Георгиева. Падналите сериозни дъждове през септември са само на определени места, а за октомври има места, където не е паднала и капка дъжд, което влошава ефекта от горещата вълна през лятото. 

Според доц. Георгиева променените климатични условия налагат промяна и в начина на работа на земеделците. В различните райони на света, според ефектите на измененията в климатичните условия върху земеделието, се прилагат различни адаптационни мерки. Сред тях са промяна на сроковете на култивиране, използване на термо- и сухоустойчиви култури, използване на почвообработки, които намаляват загубите на вода от почвата, избор на видове и сортове култури. Според доц. Георгиева към това би следвало да се пристъпи след сериозно актуализирано райониране на страната от групи учени, занимаващи се с оценка на метеорологичните условия, растениевъди, специалисти по почвите, по агротехнологии. НИМХ работи активно със Селскостопанска академия, с аграрните университети, но за такива промени е нужна държавна политика и финансиране. Сред мерките, посочени от доц. Георгиева, е целевото субсидиране на култури отглеждани в региони с подходящи условия. Фермерите търсят промяна чрез подбор на подходящи сортове и хибриди на културите, които отглеждат, принудени от климатичните обстоятелства. Напоследък все по-често търсят мнението на метеоролозите и само от района на Странджа постъпват запитвания за отглеждане на бадеми, орехи и други ядкови насаждения, каза доц. Бочева.

Според доц. Георгиева не може да се говори за изчезване на култури у нас заради промените в климата, но отглеждането на някои от тях замира. „Например в Северна България соята в даден момент беше много популярна култура сред земеделците, но вече отмря този стремеж заради неподходящи условия  и  сега я отглеждат само около района на Павликени. Рапицата също беше много популярна, но подходящият срок за сеитба започва от20 август, а как обработваш земята в средата на август при сушите и горещините?!”, каза агрометеороложката. Тя обърна внимание и върху навлизането на много чужди сортове в страната и даде пример с френска селекция при пшеницата най-вече, която предлага нелоши сортове като устойчивост и адаптивност към условията. В определени райони и условия обаче те не се държат добре у нас въпреки високата си адаптивност, каза доц. Георгиева.

Земеделците нямат избор, трябва да променят нещата, и те го правят, обобщи тя. Но добави, че не бива да се допуска загуба  на плодородна земя с изграждането фотоволтаици и даде пример с района на Първомай. Субсидирането на тази „зелена” мярка буди интереса сред българите и кандидатите държат на всяка цена да получат разрешителни за терена си, които изискват и оценка от метеоролозите. Фотоволтаиците при определени условия, при кос дъжд например, не работят, каза доц. Бочева. Използването им се обезсмисля и на склонове, където не огрява слънце.

За необходимостта от категорична намеса на държавата в полза на всички граждани и двете специалистки се обявиха по отношение на възстановяване на националната напоителна система и на целогодишната активност на радарната система на ИА Борба с градушките. Това е единствената радарна система у нас и работата й може да е от полза за целогодишни наблюдения, а не само в периода  април-септември, както работи сега.  Валежите и зимните обстановки, които са опасни, през последните години са много, просто трябва да работи това, което го имаме, каза доц. Бочева. Това ще е в помощ както на синоптиците, така и за всички, които трябва да бъдат предупредени за предстоящи бедствени обстановки, обобщи тя.

Доц. д-р Лилия Бочева e директор на департамент „Метеорология“. Научните й интереси са в областта на климатичните вариации и климатични промени, анализ на екстремни метеорологични явления в България – горещи вълни, проливни валежи, гръмотевични бури, валежи от град, торнадо и др.

Доц. д-р Веска Георгиева е ръководител на секция „Агрометеорология“, департамент „Метеорология“, където са съсредоточени оперативната и научна дейност в областта на агрометеорологията в НИМХ. Научните ѝ интереси са свързани с оценка на почвените влагозапаси с оглед отглеждането на основни типове земеделски култури, измененията на климата и агроклиматичните условия, както и оценка на агроклиматичните ресурси на страната, изследвания в областта на оценката на уязвимост и адаптация на земеделието към климатичните промени, моделиране и прогнозиране на очаквания добив.

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:21 на 15.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация