site.btaДиректорите на музеи от България, Република Северна Македония и Сърбия представиха изложба за некропола в Требенище

Изложбата „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918 – 2023 г.“ бе представена в Националния археологически институт с музей при БАН. В представянето участваха доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей в Скопие и Бояна Борич-Брешкович, директор на Националния музей на Сърбия.

Изложбата е под патронажа на българското Министерство на културата. Финансирането е от Министерство на културата и от Националния археологически институт с музей при БАН, уточниха от екипа.

Доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, каза, че работата по проекта стартирала преди шест години. „Важни са не само артефактите, които сами по себе си са прекрасни, важна е историята, важни са хората, важно е това, което се опитахме да направим – да разкажем цялата история. Да ги съберем за първи път заедно след сто години“, обясни той. Той допълни, че изложбата е представена за първи път през 2019 г. в Скопие, сега е в София, а през 2025 г. трябва да се случи в Белград. 

Работата по една такава изложба изисква много труд, координация между различни институции, между различните министерства на културата, митница, министерствата на външните работи, та чак до музеите, където се съхраняват тези паметници до ден-днешен, обясни доц. Попов. 

За да стигнем до тук, много хора дадоха своя достоен принос, така че нещата да се случват, каза той. „В крайна сметка всеки един от колегите от българска, сръбска и македонска страна даде своя принос проектът да бъде позитивен, да бъде насочен към хората и да покажем какво можем да направим заедно“, допълни директорът на НАИМ-БАН.

Директорът на Националния музей на Сърбия Бояна Борич-Брешкович каза, че пандемията имала както негативен ефект върху работата на екипите от трите държави, така и позитивен. През това време учените успели за разгледат много материали, които обогатили допълнително изложбата. Тя допълни, че екипът се състои от ентусиасти, които се борят за идеята си. 

Д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей в Скопие, обясни, че целият екип се гордее с това, че успели за втори път да направят тази изложба. Бабамова подчерта, че това е благодарение на професионалистите от трите музея. Тя ги определи като най-добрите професионалисти на Балканите. Директорът на Археологическия музей в Скопие благодари на Христо Попов за това, че положил „свръхчовешки усилия, за да бъде изложена тази изложба в България“.

„Изложбата е процес, проектът продължава“, допълни доц. Попов. Той обясни, че за изложбата в България са добавени около 15 нови артефакта. За Белград също ще има нови експонати.

До три седмици ще е готова адаптирана нова версия на български език на каталог от 2019 година, издаден тогава на английски език. Готови са и три филма, които са посветени на различни теми от изложбата. Те са изработени от фирма в Австрия, правила филмите за Стоунхендж, обяви директорът на НАИМ-БАН.

ИЗЛОЖБАТА

В изложбата за първи път е показана реконструкция на щит, разказа пред журналисти доц. Попов. Той отбеляза, че разкопки на самия некропол от 70-те години на миналия век не е имало. „Самата природна среда е много променена. „Благодарение“ на ерозията, на обезлесяването, на много голяма дълбочина се намират понастоящем гробовете, които тогава са били на повърхността“, каза Попов. Той допълни, че езерото също се е променило.

Идеята е този проект да продължи и в посока теренни проекти, проучвания, геофизика, разкопки – с общи усилия от всички страни, обясни директорът на НАИМ-БАН.

Първите седем „богати гробове“ са проучени до 1918 г. Пет се откриват от войниците по време на Първата световна война. Оправяйки пътя от Охрид за Кичево хората се натъкват на гробовете. Понеже там са едни наслагвания на камъни, те събират всички възможни камъни, които са наблизо край пътя и намирайки такива концентрации, защото гробовете са били покрити с големи камъни, вдигайки камъните, намират гробовете, обяснява доц. Попов.

Те са на голяма дълбочина – 2,5 – 3 метра. Оказва се, че некрополът е още по-голям. Съдържа останки от различни поколения, различни периоди, близо осем века, обяснява Попов.

Най-богатият – „Златният хоризонт“ е на максимум сто години. През този период хората са имали изключително висок социален икономически статус. Това се отразява и в материалното им положение, обясни директорът на НАИМ-БАН. Той допълни, че Васил Василев в средата на миналия век прави изключително качествени и високопрофесионални реставрации на предмети, които са от българската колекция. 

За Белград ще добавят още бронзови съдове, ще опитат да направят още някоя реконструкция. Впрочем, много от тези съдове не са изработени на място. Това прави Некрополът сам по себе си изключително интересен от културно-историческа гледна точка. Голяма част от тези дарове идват от Близкия Изток, Палестина, Египет, Родос, Сицилия, Пелопонес, Южна Италия, Балтийско море. Бронзовите съдове са една голяма част от Южна Италия и от Гърция – от Пелопонес. Част от оръжията – също. Стъклото и фаянсът са от Близкия Изток, от Родос и от Египет. Рисуваната керамика е от Атина и Коринт. Има такива, които са направени на място, но са много малко, обясни той.

Според него това означава, че обитателите на мястото са били значими. Хората, които са им носили тези дарове, са търсили тяхното приятелство и влияние. Оттам минава един от основните пътища от Егейското крайбрежие за Албанското крайбрежие, римският път Виа Егнатия, преди това е имало стар път. На север тръгват още два много важни пътя  към района на Косово и към долината за Дунав. Поне три трансгрегионални пътя се събират на това място плюс самото езеро, обясни той.

БТА припомня, че некрополът край с. Требенище, на 14 км от Охрид, е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. В гробовете са били погребани воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и др. Предметите датират некропола във втората половина на VI в. и V в. пр.Хр.  

Голяма част от находките от първите седем гроба днес са част от постоянната експозиция на Националния археологически музей в София. В експозицията са представени и новореставрирани находки. Наред с тях в изложбата участват и предмети от последващи проучвания от фондовете на Националния музей на Сърбия и Археологическия музей в гр. Охрид. От сръбска страна са показани находки от проведените от проф. Никола Вулич през 30-те години на XX в. археологически проучвания. Македонската страна показва находки от проведени в периода 1953-1954 г., както и през 1972 г., проучвания на други части от некропола в Требенище, както и гробни находки от некропола при Горна Порта от град Охрид, открити през 2002 година.