site.btaКолкото повече навлизаме в дигиталния свят, толкова по-важни са хуманитарните умения, смята Красимир Вълчев

Колкото повече навлизаме в дигиталния свят, толкова по-важни стават хуманитарните умения на учениците, каза днес във Варна председателят на парламентарната комисия по образование Красимир Вълчев пред участниците в Третия международен образователен форум „Иновативната образователна среда през призмата на емоционалната интелигентност и изкуствения интелект - посоки и предизвикателства“. Домакин на дискусията, в която участват министърът на образованието Галин Цоков, лидерът на СБУ Янка Такева, директори на училища, учители, представители на академичната общност, е Икономическият университет във Варна. Сред гостите на форума са областният управител на крайморския град Андрияна Андрева, кметът Иван Портних, евродепутатът Емил Радев, народни представители.

Има няколко парадокса, свързани с предстоящата ера на трансформации, допълни Красимир Вълчев. По думите му единият е, че колкото повече искаме да подготвим децата за света, който ще изисква специализирани умения, толкова по-широка основа от базови знания и умения всъщност трябва да им дадем. Учениците трябва да имат голям спектър от социално-поведенчески и социално-емоционални умения, посочи Вълчев. Той уточни, че изкуственият интелект може да замени специализираните работни места, но няма как да замени човека. Това налага през следващите години да разширяваме хуманитарното образование – децата да изучават култура и изкуства, трябва да ги направим повече хора, посочи Вълчев.

Той определи като парадокс и необходимостта в ерата на дигиталните технологии да бъдат ограничавани екраните на децата. Това трябва да стане, ако искаме да имат социални умения, обясни Вълчев. Той припомни, че  ЮНЕСКО вече алармира за зловредното влияние на електронните устройства. Има изследвания, които показват, че в ранна детска възраст екраните влияят отрицателно на развитието на мозъка, на когнитивните, комуникативните, социално-емоционалните умения, на концентрацията, обясни експертът.

Той коментира още, че голямото предизвикателство сега е да се промени кода на образователната система. По думите му в момента тя е базирана на тясно инструктиращи правила, които често „избиват“ във формализъм. Целта е не да се проверяват училищата и директорите колко документи са попълнили, а да се гледат резултатите, обясни Вълчев. Според него така от формална бюрократична система тя ще се превърне в такава на иновациите, ориентирана към работата с децата и подобряването на резултатите им.

За резултатите от матурите през тази година Красимир Вълчев коментира, че е направил свой анализ за показаното от учениците по български език и литература. Има много големи разлики в зависимост от фактора говорим език в семейството, обясни той. Това показва, че базовият проблем е с майчиния език т.е. системата не успява в предучилищна възраст да интегрира достатъчно езиково тези деца, а българският е предпоставка за всички останали компетентности, обясни Вълчев. Той изрази съжаление, че има доста първокласници, които влизат в училище, без да знаят български. Детето не владее езика на комуникативно ниво, ние искаме да учи на когнитивно, което е абсурд, обясни експертът и допълни, че такъв ученик е обречен на изхвърляне от системата. През последните години бяха направени много усилия в това отношение, но драмата е, че резултатите от тях бавно и трудно се виждат, коментира още Вълчев. Той припомни, че процентът на преждевременно отпадналите от училище намалява, освен това учениците се задържат повече години в клас. Вярно е, че има и много „избутване“ на децата, което се вижда по резултатите след 10 и 12 клас, и също е лош вариант, допълни Вълчев. Според него единствената правилна рецепта е да се полагат повече усилия.

Бившият министър на образованието изрази по-сериозно притеснение от резултатите на учениците по математика. В това отношение очевидно имаме системен проблем и слабите резултати не са само при учениците от рисковите групи, обясни Вълчев. Той уточни, че учебните програми по този предмет са амбициозни, а децата лесно се демотивират и самоизключват. Освен това, ако не знаят български, те няма как да разбират условията на задачите. Допълнителен проблем е, че няма достатъчно учители по математика, а малко са учениците, които искат да изучават сериозно дисциплината. „Ако по други предмети можем да минем с по-малко промени в учебните програми, моето мнение е, че по математика трябва да се орежат темите в дълбочина, както и като брой, да се увеличат часовете за практика. Когато учебната програма е амбициозна, няма време за осмисляне, за затвърждаване, препуска се по материала, а това демотивира учениците“ обобщи Вълчев.