site.btaИван Ланджев и Димитър Кенаров представиха своите първи прозаични книги във Варна

Иван Ланджев и Димитър Кенаров представиха своите книги „За неизбежната случайност“ и „Диктатори, трактори и други приключения“ във Варна като част от програмата на „Алея на книгата“.

За първи път правим двойна премиера, признаха те, но посочиха няколко неща, които ги свързват. Изданията им са с проза, а не с поезия, появили са се на бял свят по едно и също време, и на двете редактор е Георги Господинов. Освен това и двамата познават добре английския език и американската литература, стана ясно при представянето, в което бе казано, че не е необичайно поети да пишат есета, както правят Йосиф Бродски и У. Х. Одън. 

Прозаичната книга на Димитър Кенаров е определяна като литературна журналистика. В нея той представя репортажни разкази от свои пътешествия, писани на английски, докато е живял в чужбина, впоследствие преведени на български. Поетът Иван Ланджев е и философ, преподавател, има дисертация по руска литература, посветена на късното творчество на Лев Толстой. 

По думите на Кенаров типът публицистика, която предлага Ланджев в „За неизбежната случайност“, е почти изчезнала и напомня списание „Егоист“ от 90-те години на ХХ век. Езикът му е ерудиран, но много свободен. Авторът сподели, че нещата му са писани в продължение на близо десет години. Това са главно текстове, излизали в периодични издания, където той води колонки. Те са сатирични и остри, но в тази реалност не могат да бъдат други. Пиша смешно, защото виждам абсурдността на нещата около нас, каза Ланджев. 

По думите му основното послание на сборника е значението на свободата да правиш каквото обичаш. То е изразено чрез история, която задава и формата на книгата в седем части, базирана на живота на американския лесничей Рой Съливан, вписан в Книгата на Гинес, защото е ударен седем пъти от мълния. Въпреки преследването на съдбата, той не се отказва от разходките си навън и риболова, изтъкна авторът и сподели, че жизненият му път завършва със самоубийство от любов. Чрез историята на Съливан, Ланджев прави редица аналогии с нашата народностна съдба, най-вече с опитите ни „да бъдем прави“, да протестираме и да търсим промяна, чудейки се дали и българите не сме рекордьори по устойчивост също като неговия герой. Кенаров изрази мнение, че тази устойчивост е присъща и на литераторите, които не се отказват лесно. 

Тема на вечерта бе преминаването между жанровете, което правят двамата автори в книгите си. Кенаров изтъкна, че поезията често разколебава и е несигурна в това, което казва, а в текстовете за колонки всичко трябва да е ясно. За Ланджев смяната на жанровете не е трудна, но той посочи, че докато при поезията играеш с наложени ограничения, похвати и стъпки, при есето няма такива. Той е меломан, свири на китара и сподели, че е силно повлиян от музиката в писането. Вълнува го къде го водят ритъмът и мелодията на езика и това за него е важно колкото тезите, които издига. 

Кенаров повдигна въпроса как младото поколение приема есеистичните книги, защото, според него то няма референции към такива текстове и те не „работят“ при него. Според Ланджев все пак може и по-младите читатели да получат нещо от есетата дори без да ги разбират и без да знаят всички препратки. Въпреки песимизма и скептицизма, има надежда, макар понякога да не знаем какво да правим с нея и дали да вярваме в нея безрезервно, посочи поетът и изрази мнение, че всъщност ние само се преструваме, че не се надяваме. 

Иван Ланджев и Димитър Кенаров гостуваха в Арт салона на Радио Варна, където днес ще бъде представена новата книга на поета Петър Чухов „Тишината е спяща красавица“.