site.btaДимитър Пешев е един от големите българи на ХХ век, каза историкът доц. Ангел Джонев

Димитър Пешев е един от големите българи на ХХ в., макар че десетилетия наред неговото име и тези на съратниците му са поставени в забвение. Това каза в интервю за БТА историкът доц. Ангел Джонев, автор на постоянната експозиция в къща музей „Димитър Пешев” в Кюстендил. БТА разговаря с него в навечерието на годишнината от рождението на българския политик Димитър Пешев, роден в Кюстендил на 25 юни 1894 г.

"Известността му се дължи на оглавяването на акцията за спасяването на българските евреи. Той има и други приноси в родната история, сред които може да споменем опитът му като министър на правосъдието да въведе гражданския брак в Царство България. Едно далновидно, но поради оказаната съпротива нереализирано нововъведение. Сред съвременниците ни Пешев е познат единствено като спасител на българските евреи", каза доц. Джонев. Той посочи, че за Пешев това е закъсняло признание, защото десетилетия наред неговото име и тези на съратниците му са поставени в забвение. 

"В периода на комунистическия режим прочитът на миналото е съвсем друг”, припомня историкът. "Без напълно да са извадени от историята, той и сподвижниците му са изтласкани сред периферните герои. За сметка на мними участници, които поради политическата конюнктура обират лаврите на този хуманен акт, с който българите с право се гордеят. През социализма е изградена и политкоректната теза за спасителната роля на прогресивния български народ. Така успешно от ключовите събития са извадени важните личности, които трудно могат да се впишат в идеологическите предразсъдъци на режима. Димитър Пешев е политически деец, който не споделя комунистическите идеали, как може да бъде похвален за добрината, която е сторил?! Още повече, че е осъден от т. нар. „Народен съд”, оставен без жилище и без професия. Близо 30 г. живее живот в обществено забвение”, каза доц. Джонев.

Популярността на Пешев е нова, разрешена след началото на демократичните промени, казва историкът. Той напомня, че едва през втората половина на 90-те г. на ХХ в. името на Димитър Пешев започна да придобива известност, не без участието на представители на еврейската общност, но такива от чужбина. "Този процес не протече гладко, напротив, характеризира се с постоянно напрежение. Проблемът е, че в България се конкурират няколко прочита по темата за спасяването на евреите. Те имат различни нюанси, но грубо могат да се оформят две основни тези. Привържениците на едната настояват държавата да поеме отговорност за деянията на царския режим, включително и за депортацията на евреите от новите земи. Застъпниците на другата фаворизират ролята на монарха до степен на основен спасител. И при двете има много наслоявания от миналото, когато те се конкурират на фона на блоковото противопоставяне. Пешев трудно се вписва в крайни концепции и почитта към него го показва. На 10 март 2023 г. пред паметника му в София не беше проведен държавен ритуал. А иначе имаше две поклонения на други места в столицата, което подобава на общество с два прочита на миналото си”, каза Ангел Джонев.

Историкът, който е родом от Кюстендил, е автор и на изследването „Минимум човещина. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи”. В отговор на въпрос за значимостта на тази акция в историята той напомни, че акцията на кюстендилската делегация в спасяването на българските евреи става известна веднага след 9 март 1943 г. Обществено достояние придобиват имената на кюстендилската гражданска делегация – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и на присъединилия се към тях депутат Петър Михалев. Те посещават своя съгражданин, подпредседателя на българския парламент Димитър Пешев, с надеждата той да откликне на техните мотиви за човещина, напомни Джонев. 

„За действията им държавните структури събират множество сведения, информация постъпва в германската легация, а противниците на евреите от десните организации – ратници, легионери, паисиевци, бранници, надлежно си отмъщават. Къщите на делегатите в Кюстендил са подложени на оскверняване – не един път са чупени прозорците им, писани са обидни лозунги по фасадите, има заплахи за живота на някои от тях. Това е оценката на съвременниците за постижението им – евреите в Кюстендил и в старите предели на царството остават по местата си”, каза историкът.

Той допълни, че "наградата през социализма за тези хора е сходна с тази на Пешев, за Владимир Куртев даже е по-жестока. В началото на юни 1946 г. той е задържан от органите на реда и не се знаят нито съдбата, нито гроба му. Депутатът Петър Михалев преживява "Народния съд" с доживотна присъда и последвала след четири години амнистия. Следва интерниране в родния Кюстендил и наблюдение от зоркото око на Държавна сигурност. С адвокатската му практика е свършено завинаги. Асен Суйчмезов и Иван Момчилов трябва да се разделят с етаж от къщите си и да спрат да практикуват занаятите си. За всички тях няма място в първата редица на спасителите на българските евреи. Те са изтласкани в задните позиции, а на Куртев дори не се споменава името”, разказа доц. Джонев. Той подчерта, че кюстендилската акция е класическо гражданско начинание. Днес бихме казали, че това е акция на гражданското общество, добави той. 

Проблемът е, че тези хора успяват, принуждавайки държавната машина да спре депортацията, като ангажират хора от една власт да възпрат фактори от друга, посочи историкът. Кюстендилската делегация търси сблъсък с премиера Богдан Филов. „Когато на 9 март 1943 г. следобяд министър-председателя отказва среща с кюстендилската делегация, усилията се прехвърлят към министъра на вътрешните работи Петър Габровски. В кабинета му влизат седем народни представители -  Димитър Пешев, Петър Михалев, д-р Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков. Резултатът е нареждане от министъра планираните за депортация евреи от довоенните предели на Царството да бъдат освободени. Този случай е единственият, когато изпълнителната власт прави крачка назад пред представителите на законодателната. Това не се случва въпреки протестите - нито при приемането на Закона за защита на нацията и други законодателни актове, нито при депортацията на евреите от новите земи, нито при изселването на столичните евреи. Изпълнителната власт владее положението и диктува събитията, както и премиерът Филов си отмъщава на Пешев след получаването на писмото, подписано от 43 народни представители”, припомни историкът.

„Гражданската акция от 9 март 1943 г. предизвиква колизия във властта. Хора, облечени във власт, се изправят едни срещу други. Класически пример, описан от Монтескьо – едната власт да възпира другата”, уточни доц. Джонев. 

„За участието на седемте народни представители се премълчава. От тях петима завършват живота си насилствено – Сотир Янев е убит още през април 1943 г. от комунистическите терористи „черните ангели”, а д-р Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Иван Василев Петров и Цвятко Петков са разстреляни след присъдата на „Народния съд”. Няма кой да възпре новата власт, въпреки че именно в показанията пред извънредния трибунал става ясно тяхното категорично участие в акцията за спасяването на българските евреи на 9 март 1943 г.”, каза Джонев. Той припомни също, че след посещението при Габровски, Димитър Пешев лично се уверява, че околийския управител на Кюстендил е получил заповедта да се отмени депортацията. С цел предотвратяване и на други подобни опити за депортиране, Пешев събира подписите на още 42-ма народни представители от управляващото мнозинство под писмо до премиера, в което се изтъква, че целта им е да спасят честта на България.

Безкомпромисната и остра позиция на подпредседателя на парламента предизвиква премиера Богдан Филов. На 26 март 1943 г. Пешев е бламиран като подпредседател на парламента. 

През 1945 г., въпреки приноса си за спасяването на българските евреи, Димитър Пешев е осъден от "Народния съд" за „фашистска дейност и антисемитизъм” на 15 години строг тъмничен затвор, глоба и конфискация на цялото имущество. Благодарение на застъпничеството и на еврейски общественици е освободен след една година. До края на живота си на 20 февруари 1973 г. юристът Пешев живее в дома на своята сестра, лишен от жилище, имущество и право да работи по професията си. 

Днес къщата музей „Димитър Пешев” в Кюстендил е единственото място на памет, посветено на спасяването на българските евреи, в рамките на нашата държава, посочи доц. Джонев. Създаването му е съвместна инициатива на Съюза на българските евреи в Израел и Община Кюстендил. "Официалното откриване на музея беше на 25 октомври 2002 г. Оттогава насетне има постоянно посещения от местни граждани и гости от страната и чужбина. Идват много български евреи от Израел. Групи и индивидуални посетители идват и от други държави. Посещават ни и официални делегации, няма посланик на държавата Израел у нас, който да не е посетил музея. Тук е мястото да отбележа, че за създаването на експозицията особен принос имат наследниците на кюстендилските праведници. Благодарение на техните дарения се събраха движими културни ценности, които ние показване пред посетителите. Ние се стремим да поддържаме обекта на необходимото ниво, като за целта сме подготвили пътеводител, дипляни и редица други аксесоари, които посетителите могат да си закупят. Така те получават спомен, който до занесат със себе си след посещението на къща музей „Димитър Пешев”, заключи историкът.

Ангел Симеонов Джонев е роден на 3 май 1971 г. в Кюстендил. Възпитаник е на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, в който придобива магистърска степен по специалността „История и география” през 1997 г. От 1998 г. работи в Регионален исторически музей – Кюстендил. През 2007 г. успешно защитава докторска дисертация в СУ „Св. Климент Охридски” на тема „Македония в железопътната политика на България (1878 -1918 г.)”.  Десет години по-късно, през 2017 г., става доцент. От 2021 г. работи и в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Автор и съавтор на множество монографии, документални сборници, албуми, студии, статии, изложби, постоянни и временни експозиции. Автор е на постоянната експозиция в къща музей „Димитър Пешев” в Кюстендил и на изследването „Минимум човещина. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи”.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.