site.btaПоставям акцент върху теми, които „сериозната“ наука заобикаля, каза проф. Любомир Стойков за новата си книга

Постарал съм се да поставя акцент на неща, които „сериозната“ наука подминава, заобикаля и високомерно загърбва. Това каза проф. Любомир Стойков на премиерата на новата си книга „Публична комуникация и медиаморфози“. Събитието се състоя днес във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Според проф. Стойков темите, които „сериозната наука подминава“, са свързани с политическия имидж, политическия пърформанс, политейнмънта, връзката между политиката и поп културата, комуникацията във време пандемия и медийната култура.

„Смятам, че необосновано се подценяват тези на пръв поглед дребни неща“, коментира проф. Стойков.

По думите му приносът в монографията е обогатяването на световното определение за „политейнмънт“. „Това не е само политика и развлечение. Тук ролята на лайфстайла е от изключително значение“, каза авторът. Той допълни, че това включва интерпретиране на личния живот на политика с неговата семейна и човешка битност, увлечения и т.н.

Целта на монографията е да се очертаят основните характеристики на промените във връзките с обществеността, в медиите, каза още проф. Любомир Стойков.

„Публична комуникация и медиаморфози“ е задължително четиво не само за онези, които се интересуват от медиите, но и за всички онези, които се чувстват ангажирани към съвременната култура, неотменна част от които са медиите, каза по време на премиерата заместник-деканът на ФЖМК проф. Николай Михайлов.

Според директора на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов, книгата на Любомир Стойков показва, че образите боледуват и се нуждаят от лечение. „Ние всички сме трогателно угрижени за нашите образи и сме склонни да ги водим в различни клиники, за да ги лекуват“, каза той. Проф. Стефанов допълни, че имиджмейкърът е фигура, която е резултат от тази загриженост на хората към собствените им образи. 

В книгата има рецепта как са бъдат лекувани боледуващите образи, коментира главният редактор на „Епицентър“ Валерия Велева. Според проф. Ефрем Ефремов в последно време в медийния дискурс битуват персонажи, а не идеи. „Очевидно тази тенденция не може да се спре, но може да се лекува“, каза той.

Това е много ценно изследване върху публичната комуникация и медийните процеси, защото живеем в много по-различно време, отколкото е било дори преди три-четири години, посочи журналистът Кристина Патрашкова, като засегна темата и за влиянието на изкуствения интелект върху журналистическата професия.

Изследванията на Любомир Стойков разглеждат някои основни промени в сферата на медиите и журналистиката, връзките с обществеността, рекламата, масовата култура, развлечението, всекидневното бизнес общуване и дигиталното партньорство, каза по време на събитието днес проф. Милко Петров. Доц. Мария Попова допълни, че темата за медиаморфозите е актуална, защото всички хора сме зависими от медиите за информация, общуване, забавление, обучение и работа. „Технологичните и социалните промени, през които преминават медиите, са от изключително значение за всички нас като едно глобално общество. Но е хубаво да си даваме сметка, че медиите действително иман много страни и много лица, през които предоставят информация“, каза тя.

Проф. д.н. Любомир Стойков е културолог и журналист. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“, Националната художествена академия и УНСС по култура, медии, журналистика, бизнес комуникация, PR, политическа комуникация, ивент мениджмънт, имиджмейкърство, моден дизайн и лайфстайл. Автор е на 20 научни и публицистични книги, на документални филми и кореспонденции от Ню Йорк, Париж, Лондон, Милано, Рим, Торонто, Москва, Кейптаун, Хайделберг, Шанхай, Барселона, Мюнхен, Берлин, Атина и др.

Председател е на Академията за мода и е член на Съюза на учените в България, Съюза на българските журналисти, Метрополитън мюзиъм – Ню Йорк, PRSA – Ню Йорк и IAMCR – Париж. Носител е на награди, сред които „Златно перо“ на СБЖ, почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента за принос към българската журналистика и образование, почетен знак на президента на Република България за значим принос към българската култура и наука, „Златен век – звезда“ на Министерството на културата, „Жълта роза“ на „Зонта клуб София“, почетен плакет за принос към младежта на Министерството на младежта и спорта и др.