site.btaИсторията трябва да бъде представена по начин, който да заинтригува по-младата аудитория, казва Ива Стоянова, кураторка в НИМ

Историята е една и съща, тя не се променя. Но начинът на възприемането й се променя и нашата работа е да я покажем атрактивно, за да бъде видяна и разбрана от по-младата аудитория, каза пред БТА Ива Стоянова, кураторка на изложбата „Блясък и величие. Средновековна България в българските исторически филми", подредена в Националния исторически музей.

Тя разказа, че използват "всякакви съвременни трикове, като се стараем да вкарваме вече в експозициите и съвременни методи, екрани, холограми, възстановки".

Както БТА писа, в новата изложба на музея са представени костюми на Стефан Данаилов, Ваня Цветкова, Стойко Пеев, Анета Петровска, Бойка Велкова и Апостол Карамитев. В експозицията са включени реквизити от филмите „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), трилогията „Хан Аспарух“ (1981), „Боянският майстор“ (1981), „Златният век“ (1984), „Борис I“ (1985). Поводът за представянето й е 50-ата годишнина от създаването на музея. 

„Това е цял голям проект, тук са представени съвсем малки извадки. Постарали сме се да бъдат ключови моменти, много важни в нашата история. От създаването на българската държава с хан Аспарух, приемането на християнството с Борис Първи, създаване на Охридската и Преславската книжовни школи,  през Второто Българско царство, разцвета на българската държава, дълготрайния мир. А последният е „Боянският майстор“. Това не е голямо политическо събитие, но пък костюмите са създадени по стенописите в Боянската църква. Като костюмите са само на главните герои“, разказа още Стоянова.

Идеята на изложбата е да се представи средновековната българска държава през историческите филми, които са правени 80-те години на миналия век по повод 1300 години България, разказва още кураторката. 

Между витрините на откритите пространства е разположен реквизит, който е използван многократно в български исторически филми.  Поставени са и табла със снимки и информация за всяка продукция - кога е създадена, актьорски състав, основни сюжетни линии. Снимките и информацията са предоставени на НИМ от Българска национална филмотека. 

Това е временна експозиция с малка част от експонатите, които НИМ разполага. Всички останали експонати са в хранилището на музея.

„Нямаме възможност да ги сложим всички, тъй като постоянната експозиция предполага да покриваме профила на музея. Все пак, Национален исторически музей основно представя българската история. Това е един вторичен разказ за историята през киното. Така че, ние ги показваме периодично, вадим различни теми, но нямаме възможност да покажем всичко, а и би било встрани от основната ни дейност“, уточнява Стоянова. 

ОТ РЕКВИЗИТ ДО КУЛТУРНА ЦЕННОСТ

Колекцията стига до НИМ под формата на дарение при продажбата на „Бояна филм“. Съхранява се в Националния исторически музей от 2003 година. Тя включва костюми, реквизити, мебели. „В началото тази колекция обикаля из музеите в страната. Проблемът е бил, че пътувайки, те са излагани на открито, защото тогава още са ги третирали и възприемали като реквизит. При нас, вече заведени, те са културна ценност. Музеят се грижи за тях и периодично се налага, както почистване, така и реставрация“, каза още кураторката на изложбата. Тя уточни, че след като са заведени като културна ценност, тези експонати не могат да участват вече в бъдещи продукции. Може да се направи само тяхно копие.

„Ние представяме три линии в тази изложба. Едната е самата история на Средновековна България. Втората линия е историята на българското кино в „златния период на историческите български филми“, а третата - самите експонати като такива. Защото те, освен, че са много интересни, са носени от наши обичани и много известни и обичани актьори“, казва Стоянова.

Експонатите от филмите са представени хронологично според историческата линия, а не по реда на излизане на филмите. „Пръв реално е създаден „Сватбите на Йоан Асен“ – през 1975 година, и ако го гледате, ще забележите много интересен стилистически подход. 70-те години има един такъв жанр малко мюзикъл, леко по-театрално. И на места дори гримовете са малко по-артистични. Много фино са преплетени историческа реалност и художествена интерпретация на 70-те“, каза кураторката. 

ИЗПИПАНИ ДО ДЕТАЙЛ

Според Ива Стоянова, макар да са художествени произведения, в тези филми е заложена историческа реалност във всеки детайл. Голям принос за това има присъствието на консултанти историци, археолози, архитекти във всяка от тези продукции. 

Дрехите са от естествени материали, изцяло е спазена техниката на изработване, шиене, везане.  Има много оръжия и елементи от интериора на филмите. В дрехите и аксесоарите са вплетени символи – камъни, букви от глаголицата, дори цветовете и кройките имат значение. Например дрехите на Борис от езическия период – войнствено, по-къси туники, защото той е на кон, движи се, бие се. Приемайки християнството, той вече приема византийската визия. Става по-пищно. Дрехите стават по-дълги, червен цвят, златотъкани, обясни Стоянова. 

Представен е костюмът на Евпраксия, като прави впечатление платът, в който е преплетена косата. 

По този повод кураторката разказва, че в миналото жените са имали много дълги коси. Носели са ги прибрани и след приемането на християнството благородничките се забулвали. „С нежни платове, не като селяните, но все пак си покриват главата. Косата трябва да е покрита – тя е символ на сладострастие, на сексуалност. Благородничките са ги сплитали и украсявали, като са вплитали в косата златотъкани платове и елементи. И реално само мъжът в леглото може да я види с пусната коса. Жена, която е наказана, анатемосана, й отрязват косата“, разказа кураторката. 

ПОЛЕЗЕН НАЧИН ДА НАУЧИШ ИСТОРИЯТА

Ива Стоянова се надява, че чрез тази експозиция ще се предизвика интереса на публиката да прочете малко повече за историческите събития и да гледа филмите. Според нея това е интересен и полезен начин хората да научат повече за историята. Човек може да научи факти по лесен начин, без да ги чете сухо в книга – имена, събития, дати, смята тя.

„Хората не са професионални историци. Не е нужно и не бива да представяме фактите сухо. Музейната експозиция е комбинация от научен продукт, художествен продукт и трябва да ви кажа - театрална сцена, нещо като декор в случая. Ние ползваме, много методи и похвати не само исторически данни“, допълнш кураторката. 

ДА РАЗБЕРЕШ КАК СЕ ЧУВСТВА СРЕДНОВЕКОВЕН ВЛАДЕТЕЛ

Ива Стоянова много харесва това, че тези филми, освен да показват фактите, дават представа за обстановката, за нравите. Показват владетеля в неговия блясък и в пълната му многопластовост с всички съмнения на един владетел. „На нас, които не можем да си представим какво е да си средновековен владетел, с цялата власт, отговорност и изкушения, ни показва как донякъде се е чувствал такъв човек. От една страна , той обича близките си, има свои страсти човешки, има пристрастия, има предпочитания. От друга страна - цялата тежест на огромна държава, на много хора тежат върху плещите му. Той трябва много отговорно да решава. Той взема решения за човешки животи, за създаване на цял народ, на държава, чиято съдба се определя за години наред“, казва още тя.

Според нея точно това е интересното във филма, че зрителят може да види психологията на владетелската личност. „Защото и Борис, и Йоан Асен жертват най близките си, жертват своите лични чувства и разбирания дори, в името на добруването на бъдещето, на множеството“, обясни Стоянова.

Макар да е временна експозицията, към нея има голям интерес и кураторката се надява да остане достатъчно време, за да може всички да видят. Освен затворените във витрини експонати, е поставен и интерактивен кът, в който експонатите може да се пипат, може да се облекат дрехите, да се хванат оръжията, гостите може да се снимат с тях.