site.btaДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района

ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно изследване.

ДНК е навсякъде около нас - дори във въздуха, който дишаме. Сега учените са открили, че станциите за мониторинг на въздуха, които служат за измерване на замърсяването, също съдържат голямо количество ДНК. Именно тя може да покаже какви растения и животни има наоколо, каза Елизабет Клеър от университета в Йорк, Канада. 

Методът може да помогне за установяването на биоразнообразието, се казва с изследването, публикувано в сп. "Кърънт Байолъджи". 

Минавайки през своя жизнен цикъл, растителните и животинските видове оставят голяма част от себе си в околната среда - люспи, кожа, пера, полени. Те носят генетичния подпис на всеки вид.

Учените знаят от дълго време, че ДНК "плува" във водите, затова използват проби с цел установяване на видовете в реките и езерата. По-трудно е да се установи генетичната картина на сушата, казва Кристине Боман от университета в Копенхаген.

През 2021 г. Клеър и Боман са работили по сходни проекти, за да установят дали може да се извлече животинска ДНК от въздуха. След проверка на вакуумни помпи в местни зоологически градини, учените успяват да секвенират ДНК от десетки видове. 

За последното си изследване Клеър и научният й екип са провели тестове на въздушни филтри от две мониторингови станции - една в Лондон и една в Шотландия. Станциите са част от националната мрежа за мониторинг за замърсяването. 

След изолирането на ДНК от дисковете на филтрите, учените са идентифицирали повече от 180 различни вида растения и животни, казва Джоан Литълфеър, биолог от университета "Кралица Мери" в Лондон, която е сред авторите на научното изследване. Във филтрите има следи от треви, гъби, ДНК на елени, таралежи, пойни птици, гълъби.

Сега екипът от учени се надява този метод да помогне за проследяване на екосистемите по света. 

По лесно е да се използва вече съществуваща система по места, каза Джеймс Алертън, специалист по качество на въздуха от Националната лаборатория по физика на Великобритания. Много държави имат мониторингова мрежа за качеството на въздуха, а някои съхраняват старите филтри. Това е архив, който би помогнал да се проследи промяната в екосистемите. 

Необходими са още изследвания, за да се потвърди, че тези филтри могат да покажат реалното биоразнообразие във времето, каза Фабиан Роже, който работи по подобен проект в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Независимо от това е вълнуващо, че можем да използваме системата за мониторинг на въздуха за мониторинг и на дивата природа.