site.btaВарненската градска галерия посвещава на Златю Бояджиев занимания от образователната си програма

Варненската градска галерия посвещава на Златю Бояджиев занимания от образователната си програма
Варненската градска галерия посвещава на Златю Бояджиев занимания от образователната си програма
Творба на Златю Бояджиев от фонда на ХГ-Добрич; снимка: ГХГ-Варна

Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна отбелязва 120 години от рождението на художника Златю Бояджиев с нов модул от образователната си програма, съобщават от институцията. Заниманията включват прерисуване на негови произведения и беседи, които ще се провеждат до края на месец май.

Образователният модул е предназначен за предучилищните групи и учениците. Децата до пети клас ще имат възможност да прерисуват картината „Натюрморт”, а за по-големите е предвидена беседа за живота и изкуството на Златю Бояджиев.

В постоянната експозиция са две произведения от фонда на галерията, които представят живописеца от неговия първи период, съобщават от екипа. Това са „Почивка на нивата“ и „Открит рудник – Перник“ от 1945 г. Специално за образователната програма са подготвени и четири репродукции на творби на Бояджиев, предоставени от художествените галерии в Силистра и Добрич. Те са от втория му творчески период, след инсулта, когато започва да рисува с лявата ръка и радикално променя композицията, цветността и пропорциите в своите картини, обясняват от Варненската галерия.

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово, област Пловдив. Родителите му го пращат в търговска гимназия, за да учи за счетоводител, но той напуска след първата година и става архивар в мировия съд. Попада в ателието на Гео Мирчев, където се сприятелява с Васил Бараков и Давид Перец. Тримата са приети в Художествената академия в София и стават известни с прозвището Бараците. През 1931 г. Бояджиев завършва и се връща в Пловдив, където става учител по рисуване.

Платната от първият му период са предимно пейзажи, битови  композиции и портрети, в които го вълнува красотата на природата и труда на жителите от село Брезово. След 9 септември 1944 г. започва да рисува новите строителни обекти, развитието на промишлеността, индустриализацията.

През есента на 1951 г., след приключването на голямото платно, посветено на Баташкото клане, Златю Бояджиев получава мозъчен кръвоизлив и пълна парализа на дясната половина. 48-годишен загубва способността си да говори и общува, „мъртва“ е и дясната му ръка. Три месеца след удара прави първата си скица и започва да упражнява лявата си ръка, което бележи началото на новия му творчески период. За две години той успява да премине към рисуване с маслени бои, отбелязват от галерията. За няколко години създава поредица творби - битови композиции, портрети и пейзажи. Почива след втори инсулт на 2 февруари 1976 г.

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:32 на 01.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация