site.btaНаходки от първия Homo sapiens в Европа, открити в пещерата Бачо Киро, водят Нобеловия лауреат Сванте Пебо в България

Находки от първия Homo sapiens в Европа, открити в пещерата Бачо Киро, водят Нобеловия лауреат Сванте Пебо в България
Находки от първия Homo sapiens в Европа, открити в пещерата Бачо Киро, водят Нобеловия лауреат Сванте Пебо в България
Проф. Сванте Пебо (на първия ред, първият отдясно на ляво) и част от екипа на българо-германския проект пред паметника на Бачо Киро в Дряново, Октомври 2019 г. Снимка: Петър Петрунов

Находки от първия Homo sapiens в Европа, открити пещерата Бачо Киро, водят Нобеловия лауреат Сванте Пебо в България. За това разказа пред БТА палеоархеологът доц. Николай Сираков, който ръководи в продължение на години разкопките на обекта. 

Пебо е работил по два български палеоархеологически проекта, изучаващи пещерите Козарника (Белоградчишко) и Бачо Киро край Дряновския манастир. Първоначално започват проучванията на българо-френски екип в Козарника, разказа доц. Сираков и допълни, че от тези разкопки няма някакви революционни находки, но има някои интересни данни, които потвърждават предположенията за съжителство на първите анатомически съвременни хора и неандерталците. По-късно в пещерата Бачо Киро получихме безспорни доказателства с много ранна дата за тези отношения, посочи още той.

При първото си посещение в страната ни Пебо остава няколко дни в Белоградчишко, среща се с археологическия екип, ръководен от доц. Николай Сираков, а специалистите го запознават с проучванията и му представят необходимите за изследванията проби. Доц Сираков описва проф. Сванте Пебо като много интелигентен, директен, дружелюбен човек. Всички хора, с които съм разговарял от екипа му също са с много добри впечатления от него, допълни той. Сираков отбеляза още, че с палеогенетика се запознава конкретно покрай двата проекта, по които работят заедно, но познава неговата работа от по-рано, обменяли са и мнения.

Разкопките в пещерата Бачо Киро - едно от местата където се срещат Homo neanderthalensis и Homo sapiens

Съвременните проучвания в пещерата Бачо Киро започват през 2015 г. Те се организират от международен екип ръководен от доц. Николай Сираков от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) и Жан-Жак Юблен, Ценка Цанова и Шенън Макферън от Института за еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг (MPI-EVA). 

Българо-германският изследователски проект: разкопки на началния късен палеолит в пласт „I“ в пещерата Бачо Киро. Тук са разкрити четири фрагмента от кости на анатомически модерни Homo sapiens, заедно с богат ансамбъл от каменни и костени сечива, както и пандантиви от зъби на пещерна мечка - лични украшения Снимка: Ценка Цанова, MPI-EVA Лайпциг

Преди две години публикации от дейността на екипа в сп. “Нейчър” дават информация за новооткрити останки от Homo sapiens в България, в пещерата Бачо Киро до гр. Дряново. Те са директно датирани на около 45 000 г. Новите открития документират най-ранните известни досега Homo sapiens от късния палеолит в Европа и определят по-рано във времето началото на този голям културен преход. Техните артефакти свързват пещерата Бачо Киро с подобни технологии за изработка на каменни сечива в голяма част на Евразия, на изток чак до Монголия.

Проучванията на българските находки от екипа на ръководения от Сванте Пебо Институт по еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг

Точно ДНК проучванията на тези първи представители на съвременните хора в нашите земи са поводът Сванте Пебо да посети страната ни на два пъти. Работата с костните и зъбни останки, намерени в пещерата Бачо Киро, се извършва от Института по еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг, създаден и ръководен от Пебо. Специалистите извличат генетичен материал и успяват да секвенират геномите на представители на най-ранните популации от съвременни хора, живели по нашите земи. Българското изследване в германския институт се ръководи от Матея Хайдиняк, а Пебо координира генетичните изследвания. Хайдиняк и колегите ѝ са секвенирали геномите на пет индивида, открити в пещерата Бачо Киро. Четири от тях са на възраст между 43 000-46 000 години и са открити заедно с каменни сечива от началния късен палеолит, най-ранната култура, свързана със съвременните хора в Евразия. Друг индивид, открит в по-горните пластове на пещерата, е датиран на около 35 000 години и най-вероятно се свърза с по-късната Ориняшка култура.

Втори долен кътник на анатомически модерен човек Homo sapiens, открит в пещерата Бачо Киро в основния сектор. Доста обхватните данни за генома на този индивид показват, че той е имал неандерталски предшественик в потеклото си преди по-малко от шест поколения Снимка: Росен Спасов

Досега се приемаше, че древните Homo sapiens от началния късен палеолит изчезват без генетичен принос към съвременните хора, които пристигнали по-късно. Сега обаче, изследователите показват, че най-старите индивиди от пещерата Бачо Киро, или групи тясно свързани с тях, са допринесли генетично за днешните хора. Изненадващо, този генетичен принос днес се среща особено в Източна Азия, и дори в Америка, а не в Европа, където са живели хората от пещерата Бачо Киро. Тези генетични връзки с Азия отразяват връзките, наблюдавани и в археологическите каменни ансамбли и лични украшения от началния късен палеолит, намерени в пещерата Бачо Киро, с каменни сечива и древни бижута, открити в Евразия, на изток до Монголия.

Дълги сегменти от неандерталска ДНК, идентифицирани в генома на ранен анатомически модерен човек живял преди ~ 43 000 г., през началния късен палеолит в пещерата Бачо Киро. Сегментите показват, че този индивид е имал неотдавнашен неандерталски прародител в родословието си, по-малко от шест поколения назад Илюстрация: Mateja Hajdinjak и Petra Korlević, MPI-EVA Leipzig

Най-ранните хора в пещерата Бачо Киро са живели по времето, когато неандерталците все още са били наоколо. Това кара екипа от генетици да проверят геномите за фрагменти от неандерталска ДНК. Оказва се, че в тях са открити изключително дълги участъци от неандерталска ДНК. Според изследователите тези модерни Homo sapiens са имали неандерталски предци от около пет до седем поколения назад в родословието си. „Резултатите показват, че първите модерни хора, пристигнали в Евразия, често се хибридизират с неандерталците. Възможно е дори някои от тях да са били изцяло претопени в местните неандерталски популации. Едва по-късно, пристигат по-големи групи от модерни Homo sapiens и заменят неандерталците ”, казва Сванте Пебо при представянето на резултатите от изследванията. Екипът на Хайдиняк установява, че древните Homo sapiens от пещерата Бачо Киро имат по-високи нива на неандерталски произход от почти всички други ранни Homo sapiens, с изключение на индивида от Peştera cu Oase в Румъния датиран на около 40 000 г. преди нашето време.

История на разкопките в пещерата Бачо Киро

Любопитството към пещерата се заражда още в края на XIX век. Първите проучвания са от 1890 г. и са извършени от чеха Степан Юринич, който по онова време е учител в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно става професор в Софийския университет. Пещерата привлича интереса и на братя Шкорпил, които я посещават през 1895 г. Същинските изследвания обаче започват през ХХ в. През 1937 г. археологът и палеонтолог Рафаил Попов прави сондажи до входа и 200 метра навътре, а на следваща година работи в Бачо Киро заедно с англо-американска експедиция, водена от проф. Дороти Гарод. Първите системни археологически проучвания в пещерата са направени между 1971 и 1975 г. от полско-български екип, ръководен от Янош Козловски, Болеслав Гинтер и Николай Джамбазов. През 2015 г. археологическите проучвания са подновени от настоящия българо-германски екип. Най-значимите и многобройни находки са от тъмно оцветен пласт богат на органична материя със следи от огнища, залягащ в долната част на археологическата секвенция. Тук екипът разкрива хиляди животински кости, каменни и костени сечива, мъниста от кост и камък, пандантиви (лични украшения) от зъби на пещерна мечка, заедно с останките от пет човешки индивида.

Днес част от материалите, открити в пещерата Бачо Киро, се съхраняват в Националния природонаучен музей при БАН, а специалистът от НПМ-БАН, който е участвал в екипа на проучванията и по-късно обработва тези материали, е Росен Спасов. В момента находки, разкрити при разкопките в пещерата Бачо Киро, могат да бъдат видени в изложбата “#ВижНевижданото: Зората на човечеството” в НПМ-БАН.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:03 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация