site.btaПоетът и писател Азиз Таш ще представи в галерията в Казанлък свое посвещение на картината "Пролетен пейзаж" на Златю Бояджиев

Поетът и писател Азиз Таш ще бъде вторият за годината гост в рамките на проекта „Пос(в)ещение на картина“ на казанлъшката Художествена галерия, който среща литературата и изобразителното изкуство. Това съобщават от културния институт в официалната си Фейсбук страница. Срещата ще бъде в централната сграда на галерията на 23 февруари, а авторът ще представи своето посвещение за картината „Пролетен пейзаж“ (1940 г.) на художника Златю Бояджиев (1903 – 1976).

Истината е, че без да знае, Азиз Таш е наш гост отдавна, защото отдавна си представяме как калиграфската естетика на поезията му допълва идеята ни за мигновения музей, за едно моментно изложбено битие, в което експонатите и страниците разменят местата си, а наблюдателят гледа към тях през изненадващия калейдоскоп на читателя, посочват организаторите.

През 2025 година инициативата "Пос(в)ещение на картина" беше посветена на творбата „Ахинора" на Иван Милев по повод стотната годишнина от създаването ѝ. Тази година тя продължава, като срещите ще са и в останалите филиали на Художествената галерия, а символични домакини ще са различни картини от фонда на институцията. Първият гост за годината беше старозагорският писател Евгени Черепов, а символичен домакин на срещата беше картината „Прозорец“ (1975 г.) на художника Найден Петков (1918 – 1989).

Азиз Назми Шакир (по-известен с творческия си псевдоним Азиз Таш) е роден в Смолян, където завършва езикова гимназия „Иван Вазов“ със специалност учител по английски език. Впоследствие следва арабистика и турски език и литература в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ (1992–1997). В периода 1999–2004 г. е докторант по история на науките в Истанбулския университет. Повече от двадесет години работи като университетски преподавател в Истанбул, след което се завръща трайно в София, където първоначално е назначен в департамента по „Средиземноморски и източни изследвания“ на Нов български университет (2021–2023), а след това – като изследовател в катедра „Арабистика и семитология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Печата авторска поезия, проза и есеистика на български и турски, а също и преводи от турски, арабски, английски и руски език. Негови творби са превеждани на английски, хърватски, унгарски, арабски, руски, турски и малайски език. През 2007 г. е поканен на 40-ото издание на най-старата международна писателска програма в САЩ (позната под името International Writing Program). Участва като ментор в семинари по творческо писане на Академия за писатели „Заешка дупка“ (2021–2025). Член е на Съюз на преводачите в България, секция „Превод на художествена литература“.
Автор е на книгите „Повод за небе“, „На 22“, „Апокриф за дъжд“, „Adrianopol’dan Edirne’ye“, „Небе на 33“, „Околосветска обиколка на липсата“, „Аварийна лента на душата“, „Ниският полет над думите“.

Златю Бояджиев е от онези български творци, чието име отдавна е намерило място не само в изследователската литература, но и в сърцата на публиката. Роден в село Брезово на 22 октомври 1902 г. в многолюдното семейство на Георги Бояджиев, той завършва средното си образование в Търговската гимназия в Пловдив. Там пътят му се пресича с този на Давид Перец и Васил Бараков, които по-късно всички ще започнат да наричат „тримата Бараци“. Златю Бояджиев постъпва в Художествената академия през 1927 г., в ателието по живопис на проф. Цено Тодоров. През 1933 г. художникът се дипломира и започва да учителства в Трета мъжка софийска гимназия. През тази година ще свърже живота си с Цена Иванова и ще започне триумфът на твореца Златю Бояджиев, който няма да секне до сетния му дъх. В началото на 50-те години на 20 в. той получава неочаквано мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина от тялото. Само две години по-късно се връща към рисуването, с което започва така наречения „втори период“ в творчеството на художника. Обръща се към нови теми, формира нов живописен език, характерен за цялото му по-късно творчество. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив, като завещава богато художествено наследство, което днес е част от редица музейни и частни колекции в страната. Изтъкнатият български художник Атанас Пацев споделя: „В творчеството на Златю Бояджиев нашето изобразително изкуство достига дълбочините на националната чувствителност. Картините му звучат с патоса на предание за живота, за радостите и скърбите на народа, подобно на „Старопланинските легенди“ на Йовков. Това е една многогласна ода на българщината, епос на селския труд. Младите поколения трябва да познават неговото творчество, защото, както казва Леонардо да Винчи, знанието е необходимо, за да обичаш истински онова, което заслужава обич.“ А Димитър Аврамов пише: „Цялото ни изкуство е много рационално и поради това много скучно. Златю вкара безумието в българската живопис. При него разумът и безумието са съчетани в едно…“