site.btaКолекционерите на графика вече са предимно от Азия, споделя художникът Юлиан Йорданов

Променя се географията на интереса към графиката в световен план, като в люлката на това изкуство Европа вече няма толкова колекционери, а ценители се появяват в Азия, и то главно в Китай, споделиха в интервю за БТА художникът Юлиан Йорданов и неговата съпруга Анна Тихонова, които в момента имат съвместна изложба във варненската Арт галерия „Ларго“. 

Йорданов е един от изявените български графици, с над 35 самостоятелни изложби в Германия, Турция, Белгия, Китай и други страни, носител на повече от 20 награди за графика и екслибрис. Анна Тихонова е родом от Беларус, ръководител е на научния и изложбения отдел в Музея на модерното изкуство в Минск, автор на научни публикации за европейския екслибрис.

Двамата са категорични, че българската графична школа е изключително силна, но тенденциите в последните години в света са за намаляване на интереса към изкуството. Публика и колекционери има най-вече в Югоизточна Азия, показва техният опит от множество биеналета, изложби и работилници в Китай, в които участват. 

Ето какво разказаха още те пред БТА:

Как стои българската графична школа в световен план? 

Йорданов: През 80-те години на ХХ век, когато беше златното време на изкуството въобще, съответно и на графиката, силните школи бяха много в Европа, основно Германия и Австрия, но също Чехия, Словакия, Полша, балтийските държави, Беларус, Русия, Украйна и България. Това се запази десетилетия и от нашето поколение има много световноизвестни художници. Бившите социалистически държави съхраниха силните си школи, но на запад нещата затихнаха, въпреки че и сега има големи имена от страни като Италия например. 

Тихонова: Наистина българската школа е на много високо ниво. Имам поглед, защото освен художник съм и дипломиран изкуствовед и когато писах дисертацията си върху екслибриса, видях произведения на автори от различни националности. Както преди десет-двайсет години и сега българските художници често получават високи награди от международни конкурси по графика, малки форми и екслибрис. 

В тези държави, които успяват да поддържат силни школи, има ли интерес към графиката от публиката и от купувачите? 

Йорданов: Работата ни вече е апостолска. Интересът постепенно намалява, особено след кризите  след 2008 г. и това не важи само за графиката, а въобще за изкуството като цяло. Компютрите много навлизат, младото поколение е свикнало на безброй кадри в секунда, на много информация за кратко време, от която нищо не се усвоява, но това е друга тема. Такива статични образи като картините ни вече вълнуват все по-малко хора и предполагам, че натам ще вървим, за съжаление това е световна тенденция. Дано все пак не сме обречени и остане някакъв кръг от ценители, защото погледнато и в исторически план никога целокупно народът не се е интересувал от изкуство, а само определени хора. Лошото е, че колекционерите на екслибрис в Европа застаряват и постепенно изчезват. Няма млади, макар че е разбираемо, това предполага да имаш време и средства, а и младите имат други приоритети. Изчезва обаче възпитанието в тази посока и това е глобална тенденция. Все по-трудно става да оцеляваш, единици са хората като мен, които се препитават с това, повечето графици са или преподаватели или се занимават с нещо друго паралелно. 

Вие обаче имате участия на форуми в Китай. Там ли се заражда интерес към графиката в последните години? 

Графиката си е традиционно европейско изкуство. Дълбокият печат, офортът, е измислен в Германия, но вече интересът се позагубва. Същият е случаят с Япония, където бяха най-силните биеналета, но вече и там нещата са променени, голяма част от тези форуми престанаха да съществуват. Сега има интерес основно в Югоизточна Азия и Китай. В САЩ никога не е имало сериозни традиции за друго изкуство извън авангарда, живописта и мащабната скулптура, а в Южна Америка има повече художници, отколкото колекционери. В Китай има интерес към графиката от много години, макар че тяхната традиционна сила са акварелът и калиграфията, както и високият печат, те имат невероятни неща с дърворез. Там засилиха вниманието си и към екслибриса след конгреса през 2008 г. в Пекин на Световната екслибрис организация и оттогава във всеки по-голям град изникнаха големи колекционерски кръгове, естествено по-големи от белгийските, холандските и немските, които имат дълга история. Сега най-много млади колекционери на графика има в Китай, Тайван, Сингапур, Тайланд.

Освен това докато в Европа в последно време се позагуби публиката за изкуство, в Китай не е така, напротив. Ние участваме ежегодно в работилници, работим с няколко галерии и музеи и виждаме, че нараства увлечението към графиката, може би защото за тях е нещо ново. Със съпругата ми много се възхищаваме и на отношението на китайците към чуждите умения и таланти. Изключително ценят уменията, независимо в каква посока са и отдават необходимото уважение. Нещо, което отдавна сме забравили тук, за съжаление. Когато имаме изложби и изяви там, зрителите не просто идват да се разходят куртоазно, а живо се интересуват какво правим. 

В изложбата си в галерия „Ларго“ показвате колекция, направена по поръчка на гръцкия колекционер на графика Кристос Янакос, където е интерпретиран митът за амазонките. Практика ли е колекционери да поръчват конкретни произведения? 

Този ценител започна с колекции на екслибриси, но по-късно разви интересите си. Той самият пише текстове и ги издава придружени с оригинални графики на художници, на които задава теми, най-често свързани с древногръцката митология. Много именити творци са работили с него. Книгите се издават в малък тираж и се разпространяват по цял свят, предназначени за ценители или различни институции. Нашата работа с последната колекция е върху митовете за амазонките, отчасти и връзката им с Александър Велики. Аз ползвам мотиви и символика от древногръцката култура от години, харесвам тяхната естетика и идеали, които са заложени в човечеството. Освен че илюстрират книгата, отпечатъци от нашите творби се излагат и в различни галерии.  

Няколко творби от цикъла за амазонките на Юлиан Йорданов и Анна Тихоноваса са показани в изложба в галерия „Epreuve d’Artiste“ в Антверпен този месец, а за първи път варненската публика има възможност да види цялата серия до 12 октомври в галерия „Ларго“.