site.btaКирил Вълчев: Бъдещето на БТА до 2030 г. е в постоянство и напредък

Кирил Вълчев представи пред Комисията по културата и медиите в Народното събрание вижданията си за бъдещето на БТА през втори мандат 2026-2030 под заглавие „Постоянство и напредък”.

Създаване на „БТА И”, включващ „БТА Институт” за използване на изкуствения интелект в медиите и нов технически център „БТА Интелект”, разширяване на формите и темите в съдържанието, на партньорствата и на кореспондентската мрежа в страната, Югоизточна Европа и сред българските общности в чужбина, инвестиции в журналистите и условията им за работа и завършване на достъпа до архивите и на новия облик на сградата - това са основните идеи за напредък на Българската телеграфна агенция (БТА) в периода 2026 г. - 2030 г., които генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи пред парламентарната Комисия по културата и медиите на изслушването си за избора за втори мандат.

„Мандатът е една от най-важните гаранции за независимостта на националната информационна агенция, наред със самостоятелния бюджет, който има. Благодаря на организациите, които ме подкрепиха, както и на народните представители, които внесоха кандидатурата ми", каза Кирил Вълчев. 

В презентацията си Кирил Вълчев постави акцент „върху нещата в агенцията, които все още не са свършени, въпреки че имам желанието да бъдат свършени“. Той припомни, че петте стратегически цели на БТА - свобода, истина, знание, общност и памет и отбеляза, че те ще останат "стратегически и трябва да продължим да следваме в следващите пет години".

Вълчев каза, че през 2022 г. достъпът до БТА стана свободен и информационните продукти вече не се заплащат. „През последните пет години има драматичен ръст на съдържанието на Агенцията, най-вече в съдържанието във видео и в снимки“, допълни той. БТА вече е в девет социални мрежи, като има планове и за десета „Снапчат“, която да е ориентирана към най-младата аудитория. Подкастът на БТА представя лицата на Агенцията, които според Вълчев са "най-важната гаранция за нейната свобода".

Пред Комисията по културата и медиите в Народното събрание той отбеляза, че „това, което не успях да постигна, е възнагражденията в българските медии да бъдат съпоставими с възнагражденията на други сходни сфери на пазара на труда", въпреки че по думите му заплатите в БТА са нараснали с 81 процента за изминалите почти пет години.

„През 2022 г. възнагражденията в БТА изпреварват тези в сферата на образованието и след 2022 г. започва да се отваря ножицата и в момента възнагражденията са с 15-20 процента по-ниски от тези в образователния сектор", отбеляза той.  

Кирил Вълчев предложи при възнагражденията да се използва методологията на Международната организация на труда за заплата за издръжка, а не да се обвързват със средната работна заплата. По думите му това се прави в много сектори. Според тази методология, която се предлага от синдикатите, за основни потребности - храна, жилище, здравеопазване, услуги и др.,  на тричленно семейство „необходимият брутен месечен доход на един възрастен при двама работещи с дете до 14 г. е 1793,86 лева към 30 септември т.г. В БТА такава заплата и по-висока от нея получават 313 души към момента. Има 43 души, които не получават такава заплата – това са хора, които са начинаещи и нямат опит. Аз ще се опитам, ако догодина бъдат запазени и увеличенията за възнагражденията в БТА, да няма хора на позиции в информационната сфера, които са под тази сума за издръжка", каза Вълчев, като отбеляза, че повече подробности ще представи през януари.

Той посочи, че в момента в БТА работят постоянно 356 души. „Това е ръст с повече от 100 човека спрямо разширението на кореспондентската мрежа и тематичния обхват, след като бяха създадени чисто нови редакции – за култура, за икономика, за българите в чужбина, за социалните мрежи", допълни той. Генералният директор на БТА каза, че „пикът на броя на служителите в БТА е бил през 1987 г., когато те са били 670 души, в началото на демокрацията броят спада".

По думите му оптималният брой на хората в БТА е 400, което ще позволи и работа на повече редакции.

Той обясни, че по втората стратегическа цел – истина, се подготвят „Правила за използване на изкуствения интелект“ към Нашите правила, по примера на няколко световни агенции. „Това, което предлагаме за следващите пет години, съм нарекъл „БТА – И“. Това ще е структура вътре в Агенцията", каза Вълчев. Той планира да покани водещи организации, с които да бъдат създадени съвместно софтуери за приложение на изкуствения интелект и те да бъдат използвани не само в БТА, но и изобщо в българските медии. Кирил Вълчев отбеляза, че „при процеса на въвеждането на изкуствения интелект винаги на първо място трябва да бъде естественият“. С помощта на изкуствения интелект може да бъдат въведени нови емисии на чужди езици, които според Вълчев трябва да бъдат на езици на съседните на България държави - гръцки, румънски, турски, албански заради Коридор номер 8, който е стратегически за страната ни. 

Вълчев каза, че има идея да се създаде център в БТА, който да обедини всички технически звена, условно наречен „БТА Интелект”.

Отбеляза също така, че през настоящия мандат се е увеличил броят на кореспондентските бюра в страната и чужбина - вече има 43 национални пресклуба на БТА, като преди са били 14. Вълчев подчерта, че пресклубът в базата на страната ни в Антарктида се използва не само от български, но и от чужди медии. Предстои откриването и на пресклуб на БТА в Атина до края на първия мандат.

През втория мандат начело на БТА той планира да бъде разширена мрежата от пресклубовете на Агенцията в чужбина. „Предлагам всяка година да откриваме по един нов пресклуб – в Албания, в Брюксел, в Босна и Херцеговина, в Сараево, в Грузия", каза той. Според него е въпрос на дискусии и финансиране дали да се разраства и кореспондентската мрежа в страната, в градове с население над 15 хиляди души. БТА вече има пресклубове в шест такива населени места, отбеляза Вълчев.

Припомни също, че БТА има споразумения с повече от 50 новинарски агенции по целия свят – Австрия, Азербайджан, Белгия, Гърция, Египет, Израел, Индия, Италия, Либерия, Мароко, Русия, Португалия, Филипини, Япония и др. Отбеляза, че партньорствата дават добра възможност за България да присъства в техните емисии, а не само чуждите агенции да присъстват в България". Вълчев каза, че БТА изпраща новини за страната ни на партньорите.

Той отбеляза също, че към момента БТА има 150 партньорски договора в сферата на културата науката и образованието. Допълни, че БТА има договори за партньорство с всички 51 висши училища в страната ни. Вълчев планира подобни договори и със специализирани училища с национално значение.

Кирил Вълчев смята, че трябва да се помисли и за дигитална печатница в БТА, тъй като сериозно перо са външните услуги, свързани с печата на списание ЛИК на БТА. Той планира отделно издателство за него. 

По отношение на стратегическата цел общност, Вълчев отбеляза, че новата редакция "БГ Свят" на БТА има над 8000 новини, свързани с българите в чужбина. Агенцията има и кореспонденти в девет страни с български общности. Идеята му е да има поне по един нещатен кореспондент в още осем държави с големи общности със сънародници. Вълчев допълни, че ще продължат срещите на българските медии в чужбина.

В края на своята презентация Кирил Вълчев представи инициативата на БТА за откриването на паметни знаци за известни българи по света. Паметни плочи бяха сложени на Алеко Константинов в Одеса, където е учил, на братя Далчеви, които са родени в Солун, на Любен Каравелов в Белград, припомни той.

Паметни По отношение на стратегическата цел памет Вълчев посочи завършването на цифровизацията на архивите на Агенцията, осигуряването на достъп до тях, както и разработването и внедряването на модел за търсене в тях, завършването на пребрандирането с шрифт ЛИК на БТА, завършването на уеднаквяването на дизайна в националните пресклубове на БТА и осигуряването на достъпност на националните пресклубове за хора с увреждания. Ще продължи и преобразяването на сградата на Агенцията, като има проект за това.

Изслушването се проведе в съответствие с раздел V от решение на Народното събрание от 7 ноември 2025 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание. 

„В Комисията по културата и медиите е получено едно предложение от Костадин Ангелов от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ- СДС, Тошко Йорданов от ПГ на „Има такъв народ“ и Марияна Бояджиева от ПГ на „БСП – Обединена левица“, каза в началото на заседанието председателят на комисията Тошко Йорданов. Отбеляза, че са постъпили писма в подкрепа на кандидатурата на Кирил Вълчев от над 60 институции и организации.