site.btaБроят на списание ЛИК, посветен на „Аполония”, бе представен в Созопол

Новият брой списание ЛИК, посветен на „Аполония”, бе представен днес в рамките на срещите „Цената на успеха”, които са част от програмата на Празниците на изкуствата, провеждани в Созопол.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев, главният редактор на изданието и ръководител на Дирекция ЛИК в агенцията доц. Георги Лозанов и артистичният директор на „Аполония” Маргарита Димитрова участваха в премиерата на емблематичното издание на БТА. 

В началото Кирил Вълчев припомни, че списание ЛИК вече излиза редовно, като от месец март са издадени броеве, посветени на различни теми с висока културна значимост - „Мартенски музикални дни”, Лили Иванова, „Южна пролет”, „Щурците”, „Бургас и морето” и „Аполония”. 

„Каква цел преследваме с възстановяването на ЛИК? Голямата стратегическа цел, която се опитах да формулирам, е памет. Новината не само като информация за днешния ден, но и като свидетелство, оставено за утре”, каза генералният директор на БТА. Той припомни, че в архива на агенцията се съхраняват бюлетини от 1898 г. до края на 90-те години на миналия век, в които се пази „удивителната памет на България”. 

Именно информацията, съхранена в архива на БТА, се превръща в основна част на възроденото списание. Благодарение на нея се изготвя хронологията в тематичните броеве на ЛИК, която проследява как е отразявано дадено културно събитие или личност от сферата на изкуството в новинарските емисии. 

„В голямата цел да запазиш информацията като свидетелство за утре има голяма прилика с изкуството -  запечатването на преживяната днес емоция, която да остане да се споделя и утре”, каза Кирил Вълчев. „Какво ще прочете утрешният човек в днешните новини, какво ще преживее утре от емоциите в днешната музика, литература, картини … Хората утре ще се отнесат към нашето днес така, както ние се отнасяме към вчера – затова поколенията трябва да се учат на памет”, допълни той. 

По думите му тази цел се преследва с възстановяването на ЛИК точно в такъв формат, представящ съхранената памет в новините на БТА. „ЛИК за „Аполония” е памет за среща на велики артисти на място-символ - среща на вечни ценности, устояла на бурни турбуленции в злободневието. „Аполония” е пренасяна през годините от първите участници, защото е млада и остава във времето на един човешки живот - затова в този ЛИК се срещат вчера, днес и утре”, каза още генералният директор на БТА. Той допълни, че фестивалът вече е пораснал толкова, че тези, които помнят началото на „Аполония” със сигурност ще бъдат надживени от нея - както тя вече е надживяла някои от забележителните й герои, които са включени и в този брой на ЛИК. „Длъжни сме да запазим паметта за тях, за да се запази паметта за нас и след нас”, посочи Кирил Вълчев. 

Доц. Георги Лозанов каза, че броят на ЛИК за „Аполония” е по-специален, защото има дълбока връзка между БТА, списание ЛИК и фестивала. „Нито една от темите на списанието дотук не е така свързана с БТА и ЛИК, както темата за „Аполония”, обясни главният редактор на изданието. Той допълни, че тази връзка не се дължи само на това, че БТА е партньор от самото начало на фестивала и отразява всичко, което се случва. Връзката не и заради Панайот Денев, който „става директор на БТА, но преди това много време прави бюлетина и вестника на „Аполония” и така да се каже е медийното лице на фестивала”.

„Има нещо много общо между ЛИК и „Аполония” в ценностите”, подчерта доц. Лозанов. Според него и ЛИК, и „Аполония” преди 1989 г. са били територии на съпротива към конюнктурата. По думите му в списанието това се е изразявало чрез поглед навън към Западната култура, културата зад Желязната завеса, до която тогава достъпът е бил ограничен.  „Аполония” чрез собственото ни изкуство, нашето българско, национално изкуство…  се превръщаше в територия на съпротивата срещу конюнктурата чрез изкуството и творците, които идваха тук”, посочи главният редактор на ЛИК. 

Той допълни, че всяко голямо и добро изкуство е съпротива. „Въпросът е да има територия, място, публика, която да усети съпротивата в изкуството. И „Аполония" е такова място”, каза доц. Лозанов. 

Артистичният директор на Празниците на изкуствата Маргарита Димитрова посочи, че разговорът във втората среща от „Цената на успеха” за тази година е особен. „Защото е свързан с този брой на ЛИК, а той е посветен на „Аполония” и за нас е страшно вълнуващо. Това е една история, събрана в тези страници с много снимков материал и с прекрасни текстове”, каза тя. „Вярвам, че на всички ще бъде интересна историята на Созопол, на „Аполония” и какво е правила Българската телеграфна агенция през всичките тези години”, допълни Димитрова. 

Проф. Димо Димов, създателят на Празниците на изкуствата, също се включи разговора за ЛИК и „Аполония”. „Винаги съм се чудил как сме имали дързостта в едни други времена да създадем този оазис на изкуство, на свободна мисъл и много често тази мисъл прозвучаваше гласно”, сподели той. „Никога не сме се смятали за дисиденти, но нашата съпротива се изразяваше по най-хубавия начин. Никого не питахме, когато съставяхме нашите програми. Никога не проверявахме текстовете на тези, които пишеха и говореха”, допълни професорът и посочи, че е изпитвал щастие от тази свобода в общуването с най-големите имена на българската култура. 

Проф. Михаил Неделчев, който бе част от публиката на премиерата, също взе участие и разказа, че Созопол е бил готов за „Аполония” още преди нейното създаване, тъй като градът вече е бил вече средище на хора на изкуството. Той разказа спомени от почти ежегодните си участия на фестивала и за характерната атмосфера в морския град по време на „Аполония”.