site.btaЗаконодателството в сферата на изкуството в България трябва да се промени изцяло, смята оперната певица Красимира Стоянова

Законодателството в сферата на изкуството в България трябва да се промени изцяло, смята оперната певица Красимира Стоянова
Законодателството в сферата на изкуството в България трябва да се промени изцяло, смята оперната певица Красимира Стоянова

Оперната дива Красимира Стоянова посрещна рождения си ден във Варна, сред колегите си певци Владимир Стоянов и Милен Божков, с оркестъра и хора на Държавната опера с диригент Павел Балев. Те днес в 21:00 ч. ще поднесат на публиката концертно изпълнение на операта „Отело“ от Верди. Снощи, преди генералната репетиция в Летния театър, маестрата даде интервю за БТА. 

Как се чувствате на празника си в работен режим във Варна?

- От малка все исках да празнувам като моите съученици, които черпеха с бонбони в клас, а аз не можех, тъй като съм родена през лятото. (Смее се) За мен обаче най-големият празник е когато приятели ми се обаждат и ми пожелават хубави неща. Това е много скъпо нещо, а работата не може да пречи, защото е основната линия на нашия живот, всичко останало е подробност. 

Със съпруга ми сме очаровани от Варна. Това е град с фина атмосфера и хора с различни изисквания към живота и към природата. Те защитават това, което имат, по-обединени и сдружени са. Има една красива сърдечност, която ме връща към милото ми минало. Не е учудващо, че варненската публика си има своите изисквания и си ги преследва. Хората, които идват на опера имат традиции и възпитание в тази естетика, имат реакция. Имаме и приятели, които идват от други места, за да слушат, но вече пътуванията станаха трудни и опасни, аз съм притеснена заради катастрофите, които стават и добивам чувството, че мнозина вече се страхуват да пътуват. 

Споделяте ли схващането, че у дома, близо до корените, се зареждаме?

- Безспорно! Нашата земя е свята и много силна. Не знам как е с другите народи, но предполагам, че всеки има тази необходимост да се върне към своето рождено място, към своята Родина, да се почувства на своя земя. Мисля, че не сме единствени в това, но по отношение на силната природна енергия, смятам, че България е уникална.

В тази сила ли се крие обяснението за нашите големи гласове или в дисциплината?

- Надали е дисциплината (смее се). Много народи са кръстосвали тук и благодарение на това са се получили интересни феномени. Не знам дали от вулканите, от минералната вода или чистия въздух, тук е силно място и е факт, че имаме много красиви гласове. Такива има и в Италия, Сърбия, Румъния, но нашата по-различна сърдечност и чувствителност има значение. Дори бебетата у нас много плачат, изявявайки себе си, заради което казваме, че ще станат добри певци, а на Запад бебетата са по-тихи. 

Пазите ли връзка с първото си амплоа – цигулката? Помогна ли Ви това, че сте инструменталист за пеенето и как стана преходът?

- Понякога още си посвирвам за удоволствие. Не мога да кажа, че свиря, защото този глагол изразява друго умение. Преходът към пеенето стана плавно, но като че винаги бе чакано и желано това изразяване чрез гласа и тялото ми. Аз не съм единственият инструменталист, който преминава към пеене. Гласът е естествено оформяне на музиканта, защото дава много повече изразни средства. Не съм чакала никой да ме насърчава, започнах да се развивам сама, това до голяма степен съвпада с характера ми, аз съм доста вироглава. Бях студентка и избрах пеенето като втора специалност, а осъществяването ми като певица стана доста по-късно, но това е нормално, защото е продължителен процес, не може с магическа пръчка. Дължа обаче моята музикална насока на баща си, който беше нашият духовен стожер в семейството.

Наложи ли се да жертвате нещо заради развитието си? 

- Да, разделих се с цигарите веднага и категорично. Като цигуларка пушех много, както всички младежи правят. 

Трудно ли е български певец да бъде добре приет в странство или това все още е емблема за висок талант?

- Слава Богу, още има спомен за нас като певческа нация. Смятам, че сме абсолютно равнопоставени, дори има позитивно очакване, че българинът е гласовит и талантлив. Но смея да подчертая, че е наложително израстването на нашите певци в стилистично отношение. Българите трябва да извървят този път, защото по някаква причина при нас не е толкова застъпена оперната стилистика, а това е необходимо и е предмет както на образованието, така и на начина на мислене. Трябва да се промени манталитетът, защото оперната и класическата музика са много висока естетична единица и ние не трябва да злоупотребяваме с тях. Това ще стане с работа, с анализ и с образование. То е процес на обучение, на развитие, то се учи. Няма как иначе да се получат тези способности. 

Аз преподавам от 2019 г. в Държавния университет за музика и танц във Виена. Имам прекрасни студенти, с които се гордея и тепърва те ще се развиват още. Много щастлива съм и с изключително талантливи български млади певци, които са голяма гордост за нашата страна, но смятам, че България трябва да ги подкрепя и да направи още много за тях. Законодателството в сферата на изкуството трябва да се промени изцяло, защото изкуството е най-сериозната инвестиция, която може да се направи за народ, който държи да се развива и да оцелее в днешните трудни времена. 

Споделяли ли сте конкретни съвети с някого, от когото зависи да станат тези промени? 

- Аз не съм от тези, които си мълчат, но всичко казвам в интервюта, досега не съм имала среща с министър, за да коментирам тези належащи нужди, за съжаление. Сигурна съм обаче, че те четат или им се донася кой какво е казал. Не ползвам и социалните медии, това за мен не е начин на комуникация, важен е директният контакт, той е плодотворният, всичко друго е безплодно. Трябва да има диалог, другото е монолог зад кадър и всички сме много смели на писане. Важно е да имаме решението, силата и желанието заедно да вървим напред, да творим, да изграждаме, да помагаме, особено на нашето бъдеще – нашите безумно талантливи деца. Оттам нататък решенията вземат други. 

Как артистът намира пътя между славата и дълга да споделя дареното от Господ с публиката? 

- Много деликатен и сложен въпрос и аз имам голяма борба в себе си за това. Предполагам, че всеки човек, който е на показ сред обществото, има по някакъв начин подобни терзания, защото славата действително е много съблазнителна и егото започва да играе жестока роля, а те биха могли да бъдат убийствени за личността. Всеки е податлив на егоцентризма, на желанието да бъде най. Аз също се блазня и лаская да имам успех, но се старая, искам да остана навътре към себе си, защото когато някой ден се изправя там, където ще съм излязла от тленната си обвивка, трябва да дам отговор и се страхувам какъв отговор ще дам. Точно на рождения си ден си пожелавам да имам повече сила и смелост да се обърна навътре към себе си. Пожелавам го на всеки човек. 

Красимира Стоянова е родена във Велико Търново. Завършва Средното музикално училище „Веселин Стоянов“ в Русе със специалност цигулка, след което се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика. Своя професионален дебют като оперна певица прави с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди през 1995 година в Софийската националната опера, където през следващите 4 години участва в новите постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес.
След успешен дебют в Щатсопер Виена през 1998 г. е ангажирана в ансамбъла на театъра, където от 1999 до 2003 е щатна солистка. От есента на 2003 досега е постоянен гост – солист там, а през 2009 г. е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“.
Нейната международна кариера я отвежда в Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щатсопер и Концертхаус Берлин, Музикферайн и Концертхаус Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера Токио, Театро Колон Буенос Айрес, Баварската опера Мюнхен и др.
През лятото на 2003 г. с ролята на Антония в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах дебютира на Залцбургския фестивал, където през годините пее в концерти под диригентството на Рикардо Мути, Зубин Мета, Марис Янсонс.
Красимира Стоянова е записала четири компактдиска с оперни арии, наградени с различни престижни награди, както и диска „Sogno d’Or“ с всички публикувани песни на Пучини. Има издадени дискове от концерти с нейно участие с оркестрите на Баварското радио, Чикагския симфоничен оркестър, Концертгебау, Виенските симфоници под диригентството на Марис Янсонс, Рикардо Мути и Жорж Претр.
Камерната музика е изключително обичан жанр от Красимира Стоянова. Имала е песенни вечери в Карнеги хол Ню Йорк, Щатсопер и Музикферайн Виена, Опера Бастий Париж, Операта във Франкфурт, Баварската опера Мюнхен, Миланската скала, Оперния театър в Цюрих, фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София, фестивал „Вечери в Балабановата къща“, фестивал „Мартенски музикални дни“.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:42 на 03.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация