site.btaКнига с разговори с поета Ани Илков възстановява поредицата „Литературни анкети“

Книга с разговори с поета Ани Илков възстановява поредицата „Литературни анкети“
Книга с разговори с поета Ани Илков възстановява поредицата „Литературни анкети“
„Сеч и меланхолия“ с Ани Илков е първото от поредицата големи интервюта. Снимка: БАН

Институтът за литература (ИЛ) при Българска академия на науките възобновява поредицата „Литературни анкети“, започната през 1974 г. по идея на проф. Иван Сарандев, когато литературни анкетьори от Института правят обстойни интервюта с българските писатели Емилиян Станев, Теодор Траянов, Дора Габе и още много от значимите български автори на това поколение, съобщиха от екипа на Академията.

Последната анкета от тази поредица е с Елисавета Багряна. Тя излиза през 1991 г. Тридесет и една година по-късно книга с разговори с поета Ани Илков поставя новото начало на идеята да бъдат чути и записани авторовите гласове на творците на съвременната българска литература. Инициативата за това е на гл. ас. д-р Боряна Владимирова. Литературната анкета е издадена от Издателски център „Боян Пенев“.

„Сеч и меланхолия“ с Ани Илков е първото от поредицата големи интервюта, в които писатели и поети са провокирани да споделят, да мислят и да тълкуват свои съкровени преживявания, повратни житейски събития, както и социалната, духовна и политическата панорама на времето и отраженията им в техните творчески светове. Ани Илков е един от създателите на „Литературен вестник“ и „Български месечник“, редактор е на дебютните книги на много млади поети, обичан университетски преподавател.

Авторката на анкетата – Боряна Владимирова, определя своя събеседник като „дързък творец, който руши стереотипи“. Книгата се оформя след проведени в продължение на месеци седем разговора, положени върху разнопосочни въпроси и нестандартни отговори. 

Началото на разговора е в „селското детство“ на поета и освен повод да щрихира образите на важните хора в своите първи години, провокира коментар за аграрната култура, която, според А. Илков, е „дълбинната база на това, което наричаме село и селска култура, селски бит и селско битие, селски жестокости и селска простотия“. Разговорите преминават през темите за сънища, за смърт и безсмъртие, за Ръдиард Киплинг, за детските и другите книги в читалищната библиотека на родното му село Ружинци. Поетът маркира всички „травматични етапи“ от образованието си. За тези, които не познават отблизо университетския преподавател доц. А. Илков, думите му „мразя образованието“ биха прозвучали невероятно. В анкетата те имат своето неочаквано обяснение. Там четем и признанието на преподавателя за голямата му любов към Университета: „кавалерски почитател съм на това женско същество, наречено Софийски университет“.

А. Илков споделя за своя младежки и студентски интерес към екзистенциализма, за липсата на информация в годините на социализма и парадоксално обобщава: „От това да няма информация, само по-ужасно може да бъде изобилието на информация“. В анкетата четем за литературните награди, за Георги Рупчев и Константин Павлов, за Ангел Ангелов – Джендема, за Борис Роканов и литературния „Кръг 39“, за натрупващото се политическо неспокойствие и плахите политически надежди на 80-те и 90-те години. За стихосбирките си Илков казва, че са така подредени, та да разкажат един научнофантастичен разказ за човека. А създаването на „Литературен вестник“ определя като малка литературна революция.

В последната си част литературната анкета е „Ани Илков през погледа на другите“ („Ани Илков е ренесансов тип, процъфтял по времето на Галилей, но срещащ се, за щастие, и до днес.“)

Анкетата калейдоскопично пресъздава нестандартната личност на твореца. Въпросите и отговорите в нея са интересно и провокативно четиво, обобщават издателите.

  

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:54 на 29.11.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация