site.btaПрез март се навършват 30 години от преминаването на ярката комета Хякутаке

Антоанета Маркова

Кометата C/1996 B2 (Hyakutake) на 25 март 1996 г. в северната част на съзвездието Воловар. Изображението е получено след продължила 45 минути експозиция, направена от астрономическата обсерватория на Авренското плато. Поради бързото собствено преместване на кометата на фона на звездите, фотоапаратът е бил закрепен паралелно до телескоп, чрез който е извършвано синхронно движение на установката с проследяване на кометната глава – т.нар. гидиране. След толкова дълга експозиция логично звездите са изобразени във вид на трекове. Снимка: личен архив на Валентин Велков, Народна астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“ гр. Варна.

София,

24.02.2026 09:45

(БТА)

Етикети

Наука и техника

През месец март тази година се навършват 30 години от преминаването на една от сравнително редките ярки комети, наблюдавани през миналия век – кометата Хякутаке (C/1996 B2 (Hyakutake), съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”.

Преди 30 години в началото на март с невъоръжено око можеше да се забележи една от най-ярките комети на миналия век – C/1996 B2 (Hyakutake). Тя бе открита на 31 януари 1996 г. от японския любител астроном Юджи Хякутаке, който е претърсвал небето със своя мощен бинокъл, с диаметър на обективите 152 мм, припомни Маркишки.

"Около 17 март 1996 г. кометата Хякутаке бе видима ниско над югоизточния хоризонт преди зазоряване, в съзвездието Везни. На 25 март тя премина най-близо до Земята – на разстояние около 15 млн. км, поради което имаше твърде бързо видимо движение на фона на звездите от близо 46 дъгови секунди за 1 минута време. Това движение можеше да се забележи дори с невъоръжено око, след продължително вглеждане", разказа физикът. Той припомни, че тогава кометата Хякутаке прекосява бързо небето и на 28 март, в края на нощта, нейната глава вече e видима над северния хоризонт, на около 12 градуса под Полярната звезда. „В същото време нейната дълга синкава плазмена опашка достигаше до съзвездието Косите на Вероника. Много любители на звездното небе станаха свидетели на тази впечатляваща картина. На 1 май кометата премина през перихелия си, на разстояние 34,437 млн. км от Слънцето. До края на месец май нейната яркост спадна бързо“, каза Маркишки.

Един от най-интересните резултати от изследванията на тази комета бе откритото за пръв път рентгеново излъчване от такъв тип обект, допълни физикът. Смята се, че излъчването се поражда от взаимодействието на електрически заредените частици на слънчевия вятър с неутралните атоми във временната атмосфера, формирала се около кометното ядро – т.нар. кома, обясни физикът Пенчо Маркишки.

/ХК/