site.btaОБНОВЕНА Георги Дюлгеров пред БТА: Филмът „Случайните неща“ е до голяма степен биографичен и показва как разгромът на бургаския театър предизвика прелом в мен

Аз съм човек на ХХ век и дълбоко вярвам, че това, което се е случило назад, трябва да се познава добре. Един народ, който не си знае историята, не си знае и бъдещето – това е аксиома, известна на всички. Затова и вече два филма поред се връщам назад,  каза в интервю за БТА режисьорът Георги Дюлгеров. Той снима най-новия си филм, като работата в момента продължава в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас. По думите му "Случайните неща" е до голяма степен биографичен и разказва за прелома в личния му живот, предизвикан под влиянието на театъра на Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков. 

Дюлгеров снима "Случайните неща" малко след приключването на предходния му филм "Разлом", чието действие се развива през 50-те години и разказва за горянското движение. "Сега съм малко по-напред - през 60-те", коментира той. 

Главният герой във филма носи името Тодор Черкезов, но образът му е изграден върху личната история на Георги Дюлгеров. „Първообразът по някакъв начин съм аз, но развих героя“, посочи режисьорът. "Когато бях на 17 години, като пролетарско дете, вървях устремно към политическа кариера. Бях комсомолски секретар, кандидат шеф на пленума на градския комитет на Комсомола, отличник". Тогава в живота му връхлита буквално знаменитият бургаски театър по това време – театърът на Леон Даниел, Юлия Огнянова и тогавашният директор Вили Цанков. 

„Както връхлетя в живота ми, така го и преобърна. В резултат на тази метаморфоза бъдещият партиен функционер стана режисьор“, разказа Дюлгеров, който допълни, че много неща в живота му са се случили сякаш твърде случайно, но вероятно в тях има някаква висша намеса. Както и в самия филм неколкократно се споменава - "случайните неща не стават случайно".

Началото на тази метаморфоза у Дюлгеров е свързано с гостуване на театралната трупа в училището му и обсъждане на спектакъла „Барабанчица“. След негово изказване режисьорката Юлия Огнянова го пита дали иска да кандидатства във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). "Аз си признах публично голямата тайна, че искам да следвам кинорежисура, а тя ми обясни, че такава специалност във ВИТИЗ няма, но ако постъпя театрална, вече има такъв прецедент и може да ме пратят да уча в Съюза". 

Огнянова го кани да участва в масовите сцени на спектакъла „Крал Пиф-Паф, но не е там работата“, където играят актьори като Петър Слабаков, Ицко Финци и Досьо Досев и много други знаменити артисти. "Като заговорих за артисти, тогава театърът беше много сплотен. Беше театър от съмишленици. Репетираха по нощите, спяха по няколко часа и отново почваха да репетират. Витаеше някакъв особен дух, което беше страшно заразително. Тогава за първи път видях друг тип хора". Според Дюлгеров става дума обаче за време, в което е наивно да се мисли, че те са дисиденти. "Току-що беше отминал 20-ият конгрес, вървеше размразяването и в целия соцлагер така повя свеж вятър. Всички се опитаха да направят социализъм с човешко лице - това, което чехите успяха да осъществят почти напълно, а през 1968 г. братската помощ във вид на танкове им помогна да се „осъзнаят“. В България имаше също такива опити."

По думите му и в работата на Огнянова, Даниел, Цанков и Андонов има подобен дух на надежда. "И ние вярвахме, че е възможен социализъм, в който има социална справедливост и хората са равни. Много хубава идея, чието осъществяване обаче се оказа, че доведе до диктатура, която продължава и до ден-днешен".

Дюлгеров коментира, че важна роля за преобразяването на бургаската сцена по онова време има и бащата на Миряна Башева - Иван Башев, който привиква Юлия Огнянова и ѝ казва да отиде да направи някъде в провинцията много хубав театър. Тя открива Леон Даниел в Русе, Вили Цанков - във Варна, а в Бургас заварват Методи Андонов и заедно успяват да направят три сезона. "Не всички бяха тъпи номенклатури. Имаше един господин Жишев, който им помагаше и ги държеше първите два сезона, обаче го пратиха в Съветския съюз на партийна школа и на негово място дойде Стайко Неделчев. Същият той, бидейки по-късно посланик в Либия, отрупан с ордени, казал на сценариста Христо Ганев, мъжа на Бинка Желязкова: „Тая Юлия Огнянова, тия Леон Даниел и Вили Цанков да ги изправят пред една стена и с направо с картечницата“.

Дюлгеров казва, че неговият образ се появява с подобна реплика в един от епизодите на филма, наречен "Разгром", в който хора от София и местна комисия се събират да обсъждат направеното от тях. "Тогава този разгром на театъра много ме стъписа и ме накара да се съмнявам в моите убеждения", допълни Дюлгеров.

В „Случайните неща“ участват негови дългогодишни съмишленици. Втори режисьор е Антония Милчева, с която работят заедно вече четвърти филм. Оператор е Стефан Иванов, който е работил във Франция и в Канада и по думите му работи страхотно със светлината. Зад камерата е синът на Стефан Иванов, а сестра му Елена Иванова работи по възстановката на театралните костюми и декорите, които пресъздава почти идентични с оригиналните от постановките "Сизиф и смъртта" и "Крал Пиф-Паф". Оригинална е и музиката на тогавашния композитор на театъра Кирил Дончев, който днес е вече на 79 години. Художник на костюмите е Стамена Стоева, а художник – Георги Тодоров – Жоси.

"С Жоси ни свързва приятелство от ученическите години, когато заедно с Руси Чанев и с вече покойния Милчо Милчев бяхме неразделна четворка и всички бяхме откърмени от този театър - кълняхме се, че ще следваме неговите завети, ще бъдем верни не наученото и това донякъде се случи", допълни Дюлгеров.

В главната роля е Алек Николаев, когото режисьорът снима и в "Разлом", но тук решава да му повери повече. "Справя се много добре, сякаш цял живот е играл пред камера". В ролята на Юлия Огнянова е Елена Телбис, Калоян Трифонов изпълнява Вили Цанков, а в образа на Леон Даниел се превъплъщава неговият внук Александър Даниел. Участват още Весела Петрова (Моцата), Иван Николов, Пламен Димов, както и всички актьори от настоящата трупа на бургаския театър, които пресъздават образите на своите колеги от онези години, но без да са назовани поименно.

Когато се връща към основния акцент в "Случайните неща", Дюлгеров обобщава, че филмът е най-вече за това как разгромът на театъра става причина за прелома в героя и как "от правоверен комсомолец става човек, който помирисва истинското". В сюжета е включен и пътят му към кинорежисурата, в който е замесен и образът на Моцата - жената, която се изпълнява от Весела Петрова, и е човекът, който го посочва като подходящ кандидат самодеец в конкурс за куклена режисура. "През живота си не бях гледал куклен театър. Тя ме убеди, че ще отида, ще изляза две седмици отпуск от казармата – тогава бях още във флота и ще си взема изпита, защото е същият като този за театрална режисура. Тогава аргументът за отпуск ме убеди. Явих се, спечелих този конкурс, защото тя ме беше подготвила много добре. След това отмениха куклената режисура, но имах случаен късмет. Тази, която беше избрана втора, беше племенница на тогавашния министър на просветата. Той вдигнал телефона на съветския си колега и му казал да намери две места за изкуство. Той му отвърнал, че има. Бях отчаян, че куклената режисура е отменена, отидох в сам в София, където никого не познавах. Това е нещо, което се опитвам да възпроизведа и във филма - как чакам на една опашка, където раздават международните паспорти. Бях си взел всички документи и снимки за паспорт, но като казах, че съм за куклена режисура, ми казаха да си ходя, защото такава няма. В същия този момент някаква жена ми каза да отида с нея в Комитета по култура. Там съобщи: „Дюлгеров се намери!“. Аз тогава служех в едно секретно поделение и този, комуто ме представи, провери и каза: „Е, да, ама той е първи в конкурса.“ След това се обърна към мен и ми каза да бягам да си взема паспорта и до утре да ме няма в България. Жената ми обясни, че за моето място готвели друг от техните. Затова като се върнах при човека за паспортите, реших да кажа, че съм за кинорежисура. Този път извади паспорта и ми го даде. Беше много случайно и сега продължавам да съм кинорежисура", спомни си Георги Дюлгеров.