site.btaНачалото на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“ бе поставено днес в София

Началото на дейността на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, насочен към задълбочаване на културния и академичния диалог между Украйна и България, беше поставено с публична дискусия днес, 20 януари, в София.

Събитието бе организирано от екипа на Института за литература при Българската академия на науките (БАН) и Посолството на Украйна в България.

В дискусията участваха проф. Михаил Неделчев – учен, ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет и председател на Сдружението на българските писатели, доц. Елка Трайкова – ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при БАН, както и главен асистент д-р Владимир Колев от Катедрата по славянски литератури в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Онлайн в срещата се включиха доц. Остап Сливински – украински поет и литературовед, и доц. Оля Сорока – ръководител на катедра „Славянска филология“ и преподавател по български език в Лвовския национален университет „Иван Франко“.

Министър-съветникът на Посолството на Украйна д-р Анна Тертична, модератор на срещата, от името на дипломатическата мисия благодари на директора на „Централни хали“ Драгомир Димитров за предоставеното пространство за представянето на проекта.

Тя припомни, че през 1919 г. в София започва да излиза списание „Украинско-български преглед“, създадено благодарение на усилията на украински дипломати в сътрудничество с български интелектуалци. По думите ѝ целта на изданието е била да представи Украйна пред българската общественост, да я направи по-близка и по-разбираема, както и да насърчи двустранното сътрудничество, най-вече в хуманитарната сфера.

Д-р Тертична съобщи, че днешната среща поставя началото на дискусионен клуб като съвременна форма на продължение на тази инициатива под името „Украинско-български преглед – 2“ за 21. век.

„И със същата цел, както преди повече от век – да представяме непознати теми, факти и нови открития от съвременни изследвания за връзките между Украйна и България и тяхното място в европейския контекст“, подчерта тя.

С приветствие към участниците и публиката се обърна и посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук.

„Украйна и България последователно и с постоянство работят за укрепване на приятелството и за задълбочаване на разбирането за общото ни наследство. Дискусионният клуб „Украинско-български преглед“ е естествено продължение на една значима историческа инициатива“, заяви Илашчук.

Тя акцентира и върху съвременния контекст, като подчерта, че в навечерието на четвъртата годишнина от пълномащабната руска агресия срещу Украйна необходимостта от ясно звучащ глас на истината е по-голяма от всякога.

Встъпителни думи в началото на срещата каза и ръководителят на Издателския център „Боян Пенев“ и модератор на дискусията доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова. Тя подчерта значението на литературата като устойчив посредник в културния диалог и като носител на историческа памет.

„Литературата е един от най-сериозните посланици в полето на културата – тя създава вярно информационно пространство, което съхранява паметта за случилото се през вековете“, каза Иванова-Гиргинова.

Тя представи изследователските проекти „България и Украйна – култура на преломите (XIX–XXI век)“ и „Светът от вчера“, видян през катастрофата от 1939 г., реализирани в партньорство между Института за литература при Българската академия на науките и водещи научни институции в Украйна. По думите ѝ инициативите отбелязват десетгодишна активна работа за задълбочаване на българо-украинските научни и културни взаимоотношения.

Иванова-Гиргинова заяви, че проектите са създали ново ниво на академично сътрудничество, като са разширили изследователското поле и към други европейски литератури и са поставили фокус върху теми като историческата памет и културните преломи.

По думите ѝ, резултатите от съвместната дейност са обобщени в десет научни издания, от които шест вече са публикувани, а останалите са в процес на подготовка.

Доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при БАН, заяви, че чрез съвместните българо-украински проекти екипът е успял да изгради цялостна концепция и да продължи работа за развитие на културния диалог между двата народа.

Тя обясни, че литературният авангард е избран като фокус на първия проект, тъй като в двете литератури той носи обща идея за провокация и бунт срещу установените норми. По думите ѝ именно тази позиция е причината авангардните автори дълго да остават извън литературния канон, особено през периода на комунизма.

Трайкова отбеляза, че подготвената билингвална антология на български и украински език цели да върне забравени текстове и автори и да предложи неконвенционален прочит на литературната история.

Главен асистент д-р Владимир Колев от Катедрата по славянски литератури в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи издадените книги „Украински поетически авангард“ и „Български поетически авангард“, като подчерта, че двете издания следва да се разглеждат като единно цяло.

„За мен тези две книги представляват едно цяло, защото енергията, идеите и бунтът са водещи – независимо от националността“, каза Колев. По думите му авангардът е израз на общоевропейска идея за промяна, която свързва българската и украинската литературна традиция.

Той акцентира и върху превода като ключов елемент в реализирането на проектите и посочи, че преводът на поезия изисква прецизност и дълбоко вникване в текста, но същевременно носи силен творчески импулс.

Колев допълни, че целта на преводите е да бъдат пресъздадени не само смисълът, но и естетиката и концептуалните внушения на авангардната поезия.

Украинският поет и литературовед доц. Остап Сливински се включи в срещата с предварително записано видеообръщение поради прекъсване на електрозахранването в Украйна вследствие на масираните въздушни атаки срещу страната.

В изказването си Сливински определи съвместния проект „България и Украйна – култура на преломите (XIX–XXI век)“ и антологиите на българския и украинския авангард като едни от най-значимите, в които е участвал.

„Антологиите се превърнаха в провокация за сериозно изследване, а по-късно и в истинско преводаческо предизвикателство“, каза той.

По думите му България и Украйна през първите десетилетия на 20. век са били част от общ европейски културен процес, а не негов периферен получател.

„Тогава нашите култури бяха Европа. И самата Европа беше немислима без тях“, посочи Сливински.

Той отбеляза, че понятието „култури на преломите“ точно описва историческата съдба и на двете страни, като подчерта, че междувоенният период не е бил време на свободно естетическо търсене, а на дълбоки социални и политически сътресения.

Сливински припомни и трагичните последици от сталинистките репресии в Съветска Украйна през 30-те години, както и нарастващото усещане за заплаха в Европа в навечерието на Втората световна война.

Ръководителят на катедра „Славянска филология“ и преподавател по български език в Лвовския национален университет „Иван Франко“ доц. Оля Сорока разказа за участието си в превода на Антологията на авангарда, който определи като сериозно професионално и лично предизвикателство.

„Това беше много голямо предизвикателство за мен“, каза Сорока и допълни, че по време на работата си е формулирала собствена „негласна теория на превода“, която нарекла „Невъзможности“.

Тя отбеляза, че е възприела проекта и на лично ниво, като направи връзка между работата по антологията и началото на пълномащабната война в Украйна на 24 февруари.

Проф. Михаил Неделчев, ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет и председател на Сдружението на българските писатели, подчерта дълбоките исторически и културни връзки между България и Украйна.

„Ние не сме забравили Украйна. Не сме забравили, че първият български посланик там е бил проф. Иван Шишманов, както и че именно от Киевска Рус започва разпространението на старобългарската писменост“, каза Неделчев.

В кратък преразказ той припомни личен спомен от 1988 г., когато като представител на Съюза на преводачите е бил в Киев и се е срещнал с украинския интелектуалец Иван Дзюба. Именно тогава, по думите му, е осъзнал силата и спецификата на украинския литературен авангард, който определи като по-ясно изразен и по-радикален от българския.

Неделчев отбеляза, че при създаването на антологиите и изследователските проекти е било необходимо преодоляване на дългогодишни литературни и идеологически догми, наложени още след 1920 г. Той подчерта, че проектите са изисквали съзнателен синтез между литературна история, културен и социополитически контекст.

Като ключов концептуален център на проекта „Светът от вчера“ проф. Неделчев посочи Виена – място, от което тръгва принудителното разселване на европейските интелектуалци в навечерието на Втората световна война. Той припомни трагичната съдба на Стефан Цвайг и подчерта актуалността на неговото „завещание към Европа“.

По думите му съдбите на българската, украинската, полската и чешката култура в междувоенния период са различни, но всички са белязани от заплахи и катастрофи. „Украинската култура преживява трагедията на разстреляното възраждане“, отбеляза той, като добави, че повечето автори от украинския авангард са физически унищожени.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.