site.bta„Том Сойер и Хък Фин“ в Сатирата: От нещо малко може да се направи нещо голямо, ако използваш въображението си

От нещо малко може да се направи нещо голямо, когато се използва въображението, казва пред БТА Тодор Лазаров по повод участието си в премиерния спектакъл „Том Сойер и Хък Фин“ в Сатирата. Една хартийка може да не е хартийка, но ако артистът повярва в това, всички в залата ще повярват – това е магията на театъра и се радвам, че ние го правим, допълва актьорът в ролята на Том Сойер.

Това е вечната история, която всеки един от нас иска да си спомня – за своето детство. Много е важно, ние, възрастните, да не забравяме, че сме пораснали деца, и че копнем да си спомняме как сме тичали волни по поляните с ожулени колена, как сме газили в реките или сме се борили да намерим изгубено съкровище, което никой не подозира дали съществува, казва режисьорът на представлението – Анастасия Събева.

Според Калоян Желев, в ролята на Хък, светът, представен чрез едноименния роман на Марк Твен, не е много възможен днес. „Но се надяваме да се върне, затова е и този спектакъл“.

В „Том Сойер и Хък Фин“ сценичната адаптация е на Богдана Костуркова, драматург е Михаил Тазев. Сценографията е на Илина Грозева, музика – Христо Намлиев. Помощник-режисьор е Ива Станчева. В ролята на Том Сойер е Тодор Лазаров, Хък Фин – Калоян Желев, леля Поли – Ива Вълкова, Беки Тачър – Радина Радоева, Мъф Потър и ученик – Кирил Бояджиев, докторът и съдията Тачър – Николай Луканов, леля Петуния Дъглас, ученичка и Роджър – Снежана Тачкова, индианецът Джо – Станислав Кондов, учител и адвокат – Теодор Елмазов, Бен Роджърс и испанец – Еди Балтов.

Режисьорката Анастасия Събева и актьорите Тодор Лазаров и Калоян Желев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за изгубените съкровища и романтичната носталгия към детството, за възможността да се направи повратен прочит на историята, за актьорската, сценографска и музикална динамика, за дебюта в Сатиричния театър.

С какво Ви е близка историята за Том Сойер и Хъкълбери Фин?

Калоян Желев: Близко е до мен с това, че Хъкълбери е приключенец. Аз обичам приключения и там са ни пресечните точки...

Тодор Лазаров: Близка ми е с глупостите, които моят герой прави (Смее се – бел. а.), с това, че от нещо малко може да се направи нещо голямо, когато се използва въображението. И че една хартийка може да не е хартийка, и ако артистът повярва в това, че не е хартийка, всички в залата вярват, че не е хартийка. Това е магията на театъра и се радвам, че го правим.

Анастасия Събева: За мен историята за Том Сойер и Хъкълбери Фин е вечната история, която всеки един от нас иска да си спомня – за своето детство. И за мен е много важно, ние, възрастните, да не забравяме, че сме големи пораснали деца, и че всъщност копнем да си спомняме как сме тичали волни по поляните с ожулени колена, как сме газили в реките или сме се борили да намерим изгубено съкровище, което никой не подозира дали съществува.

За мен най-важното послание на нашия спектакъл е тази ужасно романтична носталгия към детството ми и тази история, която всеки възрастен би искал да разкаже на детето си – за детството.

След това, което казвате, възможно ли е такъв спектакъл да има някакъв повратен режисьорски прочит?

Анастасия Събева: Аз не съм се фокусирала върху това дали прочитът може да е повратен и, егоцентрично казано, дали има нещо, с което мога да блесна като режисура. Смятам, че интересното и важното на „Том Сойер“ е с каква изобретателност може да се направи. Защото в историята за Том Сойер има много различни сцени – гробища, къщи, съкровища и така нататък, които позволяват изобретателността на актьорското и режисьорското въображение да се развихри. За мен това е интересно в историята – как сме успели да постигнем тази приказност и мащабност на театралната сцена. 

В този смисъл, динамиката в представлението, което се играе на камерна сцена, само игрова ли е или и визуална – сценографски? 

Анастасия Събева: Смятам, че е силно игрова. Но пък мисля, че и визуално постигнахме няколко образа, за които сме работили и сме се старали да впечатлим аудиторията. След първото въртене имаше отзиви, че на места става много страшно, на други места – много драматично, че понякога става екшън. Което сме целели, защото, в крайна сметка, „Том Сойер“ не е за най-малките зрители. Том Сойер е за една семейна аудитория. Децата, особено, когато започват да порастват, обичат страшните истории, обичат екшена, обичат непредвидимостта, обичат лошите герои...

Как избрахте Хък и Том сред актьорския състав на Сатирата?

Анастасия Събева: Нескромно мога да кажа, че съм изключително доволна от разпределението и от състава на Сатирата. Изобщо, целият екип на театъра страшно много се грижи и обича това представление. И сме усещали тази любов и грижа по време на целия ни процес. Винаги, когато ни питаха как вървят нещата, аз казвах, че всъщност е страхотно да правиш „Том Сойер“, че всеки би трябвало да мечтае да прави „Том Сойер“... 

Тодор Лазаров, който играе Том, е млад артист. Идва от Русенския театър, но вече е в Сатирата. Калоян Желев също отскоро е тук. Двамата са много талантливи и смея да твърдя, че изградиха чудесно партньорство помежду си, което е симпатично. През цялото време те са на сцената и държат спектакъла в техните млади ръце. 

Тодор Лазаров: Това е първото ми представление в Сатиричния театър. Благодаря за гостоприемството и топлите обятия, с които ме посрещнаха. Играя Том Сойер с огромна доза енергия, въображение и желание за приключения.

Калоян Желев: Аз във всеки спектакъл откривам нещо ново за себе си. В този открих, че мога наистина да си вярвам и да се зарибявам по неща, които малките деца правят и знаят.

Светът, представен в спектакъла, възможен ли е и днес?

Калоян Желев: По-скоро – не, но се надяваме да се върне, затова е и този спектакъл...

Тодор Лазаров: Възможен е във всеки един момент, на всяка една улица, във всеки един квартал. Стига децата да са навън, да си играят, да си развиват въображението, като оставят настрана телефоните и компютрите.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева