site.bta Есента на 2025 г. е най-дъждовната за последните 10 години

Метеорологични факти

Есента[1] на 2025 г. е сред най-топлите за последните 15 години. Средната сезонна температура е над климатичната норма. Средните температури на дневна база са над нормата през по-голямата част на септември и ноември, а през октомври е с температури около и под нормата. Най-високата измерена максимална температура е 37,2 градуса по Целзий в Раднево на 3 септември. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 5 градуса на 10 октомври в Драгоман, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 12 градуса на връх Мусала на 25 ноември. Септември и ноември 2025 г. са сред най-топлите съответни месеци за последните 15 години, а октомври 2025 г. е най-студеният за последните 4 години.

Есента на 2025 г. е най-дъждовната от 2015 г. насам. Сезонните количества валеж в по-голямата част от страната са над климатичната норма. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 250 мм от дъжд в с. Кости, обл. Бургас, на 3 октомври. По-продължителни безвалежни периоди има през септември и ноември. Септември 2025 г. е най-сухият месец септември за последните 4 години (от 2022 г. насам), а октомври 2025 г. е най-дъждовният месец октомври от 1930 г. насам. Ноември е с валежи около и над нормата.

Значими метеорологични събития

Преминаващите през страната циклони в периода 2–8 октомври са причина за повсеместни валежи от дъжд, значителни по количество по Черноморието и в отделни райони на Северна България, и от сняг в Западна и планинските масиви на Южна България. От интензивни валежи са предизвикани редица наводнения, затруднения в пътното движение и електроснабдяването, довели до бедствено положение в някои райони. 

На 2 октомври проходът Петрохан е временно затворен за снегопочистване и премахване на паднали дървета и клони поради интензивен снеговалеж. Има промени в графика за движение на някои влакове заради повреди в контактната мрежа. Обилен снеговалеж и снежна покривка около 30 см са причина за множество прекършени дървета и затворени пътища на територията на община Трън. Поради скъсани от тежкия мокър сняг електропроводи много населени места са останали без ток в продължение на 5 дни. В общината е обявено бедствено положение. 

На 3 октомври най-засегнати от падналите валежи са град Царево и ваканционно селище „Елените“, където са наводнени сгради, затворени са пътища, разрушени са мостове и пътна инфраструктура. В критично засегнатите райони са извършени евакуации. В Елените поройното наводнение е взело четири човешки жертви. В района на село Кости, община Царево, на 3 октомври е отчетен 24-часов валеж от 250,7 мм, което е максималният отчитан някога валеж за тази станция и е с повторяемост веднъж на 208 години. 

На 8 октомври продължителни и временно интензивни валежи причиняват локални наводнения и свлачища в източната и централната част на Северна България. Във Варна и Русе са наводнени приземни етажи и градска инфраструктура.

През периода 26–29 ноември под влияние на средиземноморския циклон „Адел“ се създава валежна обстановка. Времето е облачно, на много места в страната има валежи от дъжд, значителни са в югозападните райони, както и в Родопите. 

На 27 и 28 ноември поради локални наводнения в общините Сандански, Петрич, Струмяни, Симитли и Ардино е обявено бедствено положение. Най-засегнати са селата Ново Делчево, Джигурово и Лешница, община Сандански. Прелелите реки в района са наводнили приземни етажи, дворове и улици.

Агрометеорологични условия

В началото на октомври агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво и хладно за сезона време. През първите дни от месеца във високите полета и в крайните западни райони са регистрирани минимални температури от плюс 2 до минус 2 градуса и условия за образуване на слани. Част от неприбраната зеленчукова реколта, като домати и пипер, е похабена. Ненавременните валежи от мокър сняг в началото на октомври причиняват механични повреди (счупени клони) по трайните насаждения.

През месеца валежите в районите на София, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Разград, Русе, Пазарджик, Стара Загора и Бургас надвишават два до три пъти климатичната норма и поддържат високо съдържанието на влага в горните почвени слоеве. Условията през повечето дни са неподходящи за провеждане на предсеитбени обработки и сеитба на зимните житни култури. В по-голямата част от страната, с изключение на места в Дунавската равнина и в източните райони, са пропуснати агротехническите срокове за сеитбата на пшеница през октомври.

През ноември високите температури, с максимални стойности на много места в страната до 20, а в някои райони и до 21–22 градуса, поддържат активна вегетацията на есенните посеви. Падналите валежи над месечните норми повишават влагозапасите в 100 см почвен слой до нива, близки до пределната полска влагоемност. Наднормените температури и наличието на много добри влагозапаси в горните почвени слоеве създават благоприятни условия за протичане на началните фази от развитието на зимните житни култури.

В края на месеца при късно засетите – през втората половина на ноември – посеви с пшеница се наблюдават фазите поникване и формиране на първи-втори лист. Малка част от зимните житни култури, засети в агротехническите срокове през октомври, са във фазите трети лист и начало на братене (агростанции Добрич, Генерал Тошево, Тервел, Провадия, Карнобат). Причина за съществените различия във фенологичното състояние на посевите с пшеница в края на есента са закъснелите сеитби поради неблагоприятните условия в голяма част от земеделската зона – поднормени валежи и засушаване през септември и наднормени октомврийски валежи.

Хидрологични факти

През първия месец от сезон есен водните количества на реките в страната са били под праговете за средни води и около праговете за ниски води. През септември реките Факийска в района на с. Зидарово и Ропотамо в района на с. Веселие са пресъхнали, р. Лебница в района на хидрометричната станция при с. Лебница от края на първото десетдневие също е пресъхнала. През останалите есенни месеци водните количества на реките в страната са били около праговете за средни води, в отделни периоди и около праговете за високи води. 

В резултат на интензивни валежи на 3 октомври са регистрирани поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от н. Емине и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. През периодите 8–10 октомври, 21–22 и 27–29 ноември са регистрирани поройни и речни наводнения вследствие на продължителни и интензивни валежи, както следва: през първия период в източната част от Дунавския басейн, а през останалите два в Беломорския басейн. 

През септември и октомври средномесечните водни количества на по-голяма част от реките са били около и под месечните норми. Над тях са били средномесечните водни количества в Дунавския басейн през октомври. През ноември средномесечните водни количества в Черноморския и в Източнобеломорския басейн са били под месечните норми, а тези в Дунавския и в Западнобеломорския басейн са били около и над нормите. 

На фигури 1 и 2 са показани карти на средната сезонна температура и нейното отклонение от климатичната норма. 

На фигури 3 и 4 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма. 

На фигура 5 са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите есенни месеца и на месечното количество валеж като процент от нормата за септември, октомври и ноември.

Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/seasonAnalyses. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/minalMesets и https://bulletins.cfd.meteo.bg/. Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

На фигури 6 и 7 са показани диаграми на сезонния ход на средната за страната средноденонощна температура и на сезонния ход на средната за страната 24-часова сума на валежите. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/minalMesets.

На фигура 8 са представени данни за средномесечните водни количества за септември, октомври и ноември 2025 г.

 
[1]  Астрономическата есен започва с настъпването на есенното равноденствие на 22 септември 2025 г. и продължава до настъпването на зимното слънцестояние на 21 декември 2025 г. Метеорологичната есен е календарният тримесечен период от 1 септември до 30 ноември.

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Националния институт по метеорология и хидрология)