site.btaДумите ми помагат да подреждам ума и да пълня сърцето си, каза писателката Златка Андонова от Търговище

Думите ми помагат да подреждам ума и да пълня сърцето си, каза писателката Златка Андонова от Търговище. Позната сред читателите като Ал Тъна, тя открива думите в труден житейски момент. Към момента има издадени четири книги и работи по ново заглавие, с което да разгърне душата си през идната година, добави тя. Андонова гостува в Националния пресклуб на БТА в Търговище за представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Литература и памет“.  

За себе си казва, че не е от онези автори, които твърдят, че винаги са искали да пишат или винаги са писали. Напротив, в училище просто се интересувала от литература. Имах страхотна училителка, вечна й памет - Маргарита Иванова, която ме научи да мисля, се спомня с благодарност тя. 

„Дали аз намерих думите или те мен откриха – не мога да кажа, но те ми помогнаха да преодолея трудностите и да открия себе си отново“, добавя Златка Андонова. Днес - десет години по-късно, тя има зад гърба си четири книги - един роман „Между два свята“ и три тематични сборника с кратки разкази: „Ръце“, „Слугиня“ и „Любов“. 

Определя писането като „начин на съществуване“. „Заобичахме се с думите и те много ми помагат да подреждам ума си, да го чистя и да пълня сърцето си. Вярвам в думите“, каза авторката. И в размислите й се поражда сравнението: „Писането днес е като пиенето на дълго следобедно кафе в дъждовен ден - сладни, нагарча, но аз всъщност се водя по аромата му и ако ароматът му ме спечели и вдъхнови, поглеж, пък се родил някой образ“. 

На въпроса какво обича да чете Златка Андонова отговаря кратко: „Харесвам хубава книга, нямам предпочитания към жанрове и теми“. А хубавата книга, според нея, е тази, която, освен да те води по сюжетната си линия, те кара и да мислиш. Тъкмо мисълта е водещото при избора на ново четиво, „затова, защото подрежда и моите мисли, откривайки чуждите“, казва тя. 

Златка Андонова добавя, че се прекланя пред класиците на българската литература, сред които любими са и Йордан Йовков и Елин Пелин. Но е щастлива, че и в нашето съвремие има много пишещи хора, включително и много млади.

Като учител има наблюдения сред деца в начален етап, за които е категорична, че „когато са предизвикани от добро четиво те четат“. По думите ѝ, тя учи децата на четмо и писмо, учи ги да заобичат книгата и вижда как малките деца започват да четат. „Стремя да се да ги накарам и да разбират какво четат, и да мислят какво са прочели, да мислят върху онова, което е стигнало до техните сърца“, допълва тя. 

Ал Тъна обича своите читатели и е щастлива, че съумява да изгражда с тях близки контакти. В заключение Златка Андонова отправи и своето послание към четящите хора. В него тя посочва, че преди да бъдат описани в приказките, чудесата са били част от нашия живот. „Вселената ни дава знанието, ние трябва да хванем ключа, да намерим точната врата, да я отворим и да чародействаме. Имаме го. Свише ни е дадено, просто го забравяме понякога“, отбеляза още тя.