site.btaРаботата на репортера е тежка и недооценена, каза Илия Вълков при представянето на книгата си „Медии и политика. Преплитане и влияние“

Все по-малко са хората, които искат да бъдат репортери, защото това е трудоемка и често неблагодарна работа. Това каза д-р Илия Вълков на представянето на книгата си „Медии и политика. Преплитане и влияние“ в  библиотеката на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) днес. 

„В тази книга има много съпреживяни свидетелства. Опитвам се да дам отговор защо част от политиците отказват да дават интервюта, защо медиите се отдалечават от обществения интерес“, каза авторът.

По думите му малцина си спомнят, че има Етичен кодекс на българските медии. Вълков отбеляза, че социалните мрежи са променили не само начина, по който журналистите общуват с политиците, но и самата публична комуникация.

Авторът посочи, че се появява все повече агресивност към журналистиката. Той припомни и „тъжното преместване“ на медийния център на Народното събрание в подземните помещения на бившия Партиен дом. „Това е символ на начина, по който днешните политици се отнасят към журналистите - не като към коректив, а като към неудобство“, каза той.

В политическата журналистика никой не ти казва нищо, ако няма изгода. За да получиш доверие, трябва да спечелиш човека отсреща, посочи още Вълков.

„Всеки успех на млад колега е и мой успех, наш общ успех“, каза проф. Петранка Филева в рецензията си на книгата. Тя определи труда като „навреме написан и публикуван публицистичен труд“.

„Медии и политика без пари не се случват“, коментира още тя, акцентирайки върху зависимостите, в които попада съвременната българска журналистика.
 
Следващото представяне на книгата ще бъде на 13 ноември в Клуба на фоторепортера в София. Изследването бе представено в рамките на VIII издание на Университетската седмица на книгата -- от 3 до 7 ноември 2025 г., което се провежда в УНСС в партньорство с Асоциация „Българска книга“. 

Както БТА писа, книгата анализира проблемите с медийната свобода в различни държави, като проследява водещите международни индекси за свобода на словото и качество на демокрацията. Изданието включва и множество примери от България, свързани с натиск върху журналисти, ограничаване на достъпа до информация. Книгата включва и 17 интервюта с водещи български журналисти, които споделят лични наблюдения за състоянието на професията, свободата на словото и отговорността към обществения интерес.