Ползите от различните финансови инструменти в подкрепа на бизнеса са добре познати на банките, фондовете и предприятията в България, като страната вече има натрупан опит в прилагането на подобни механизми за осигуряване на финансиране. Около тази теза се обединиха експерти по време на шестото издание на Международната конференция "Финансова и инвестиционна подкрепа за МСП - Sofia International Money Expo" (SIM EXPO 2025), която се провежда в зала "Bohemian" на ЦУМ в София. Събитието се организира от БТПП и Съвета по инвестиции към БТПП, съвместно с "Антика Уърлд" (Antika World) и в партньорство с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Столична община под мотото "София - Регионален финансов хъб".
По думите на Теодор Радонов, ръководител на представителството на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в България, институцията има дългогодишна история по отношение на финансовите инстументи у нас, която е доста успешна.
"Можем да кажем вече, че в системата както и предприемачите, така и фондовете, така и банките, всички имат доста добро разбиране какво са финансовите инструменти и какви са ползите от тях"“, каза той.
Радонов посочи, че ресурсът в размер на 330 млн. евро по Плана за възстанояване и устойчивост, възложен на Европейския инвестиционен фонд, който е дъщерно дружествот на ЕИБ, е бил разпределен в две направления - 180 млн. евро за инвестиции в рисков капитал, основно във фондове за рисков капитал, и 150 млн. евро за гаранции към банки. Към днешна дата има подписани 4 гаранционни споразумения с банки, довели до инвестиции към малки и средни предприятия в размер на 0,5 млрд. евро, обясни той, добавяйки, че се преговаря с правителството за увеличаване на този ресурс с още 100 млн. евро.
По думите му тези 100 млн. евро се очаква да доведат до още около 700 млн. евро под формата на заеми към МСП в България.
В резултат на отделените 180 млн. евро за капиталови инвестиции са били подписани споразумения с 4 фонда за рисков капитал, като в момента вървят процедури за одобряването на още фондове. Броят на новите фондове, които ще започнат да оперират на пазара, може да достигне до 8-9 от догодина.
Радонов посочи, че някои от тези фондове са по-големи и изпъкват с регионален привкус.
"Привлякохме и по-големи играчи във венчър кепитъл света, които ще се фокусират и върху българския пазар, част от тях ще отворят и офиси в България", каза той, обобщавайки, че финансовите инструменти в България дават много добър резултат и средатата е добре запозната с тях.
Според Лариса Манастирли, директор "Финансови институции" в Черноморската банка за търговия и развитие, България може да се похвали с добри резултати в сферата на иновациите, които подобряват достъпа до различни европейски ресурси. На фона на това съседни държави все още не са извървели този път и нямат опит в използването на различните видове финансови инстументи за набавянето на капитал, отбеляза тя, насърчавайки България да се превърне в център на знания по тази тема.
По думите на Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР), ролята на ББР е уникална по отношение на финансовите инструменти, тъй като работи директно с крайния клиент, а от друга страна преговаря с финансовите институции, с различните банки за развитие, така и с Европейската комисия.
Той посочи, че ББР работи по гаранционен инструмент, който би трябвало да стартира от началото на следващата 2026 година. Институцията работи с най-големите банки в страната, включително тези от топ 4, като се очаква да бъде сформиран портфейл в размер на 2,5 млрд. лева под формата на финансиране за малки и средни предприятия.
Арабаджиев обясни, че гаранционната схема на ББР ще позволи тези заеми да бъдат с намалени изисквания за обезпечения, като при някои банки подходът ще бъде с намалени лихвени проценти и намалено изискване за самоучастие.
Според него бизнесът у нас се справя чудесно с финансовите инструмени и следва да бъде поздравен, добавяйки, че на база опита си в последните 5 години няма финансов инструмент, който да не е утилизиран на 100 процента.
"Това, което ме радва, е, че има една жива бизнес среда и една жива екосистема"“, каза той, добавяйки, че като критика относно средата у нас може да посочи необходимостта от подобряване на политическата предвидимост.
По думите на Александър Георгиев, изпълнителен директор на Фонд на фондовете, институцията отбелязва 10 години от основаването си, като през този период е натрупала опит и знание какво са финансовите инструменти и как работят те в България.
"Смея да кажа, че сме формирали доста високо ниво на експертност. Започнахме да прецизираме и да пренастройваме нашите продукти, така че да отговорят на потребностите на българския бизнес", каза той.
Георгиев посочи, че от декември тази година или най-късно януари 2026 година на пазара у нас ще се появи инструмент, който ще съчетава гарантирани банкови кредити с грантов елемент.
Кредитът по програмата на Фонда на фондовете ще бъде насочен в две направления - подобрявне на енергийната ефективност и подобряване на ресурсната ефективност.
Търговските банки ще отпускат заеми по тази програма, гарантирани от Фонда на фондовете, като грантовият елемент ще се изрази под формата или на безвъзмездно предоставен ресурс за финансиране на съпътстващи дейности като енергиен одит, или в покриване на главницата по заема в размер до 15 на сто от сумата след приключване на проекта, финансиран със заем по програмата.
Панелът от форума бе модериран от Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019-2023 година.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
