site.btaПолитическа криза е основният риск пред икономиката на България до края на 2026 г., смята икономист

Политическа криза е основният риск пред икономиката на България до края на 2026 г. Това каза доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, експерт към Българската стопанска камара и автор на редица изследвания, свързани с публични финанси и ефекти от еврозоната, по време на уебинар дискусия, посветен на ефекта от влизането в еврозоната върху пазарите, имотите, инвестициите и потребителското поведение. Форумът бе организиран от ASK Urban Academy.

По думите му подобна криза би засегнала инвеститорите заради отражението й върху предвидимостта - например на данъчната политика. Фискалният популизъм също е свързан с евентуална политическа криза, допълни той.

Други рискове са свързани с международни тенденции, посочи Ножаров и напомни, че 64 на сто от износа на България е свързан с държави от еврозоната, а в Германия и Франция има очаквания за забавяне в икономическия растеж. На трето място остава геополитическият риск, допълни той.

В средносрочен период си има едни големи рискови, които ще доведат до забавяне на ръста на доходите под 10 на сто, при сегашен темп между 10 и 14 на сто, коментира икономистът. Проблемите с миграцията на населението и възрастовата структура, продължаващото влошаване на качеството на образованието, стартиращо преструктуриране на енергетиката също са сред другите средносрочни рискове пред страната.

Пазарът на недвижими имоти в България има потенциал и ще продължава да се развива и не влизането в еврозоната е основният двигател в момента на пазара. Това каза Ирена Перфанова, икономист, член на борда на Европейската асоциация на професионалистите в недвижими имоти в Брюксел, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" - 2014 - 2018 г., както и партньор в Ask Urban Academy.

Тя изтъкна, че има лек недостиг на ново строителство и за сметка на това увеличаване на вторичния пазар. Естествено, че хората, ако искат да си купуват недвижим имот и няма в момента ново строителство, те ще отидат към вторичния пазар, което ще започне да "дърпа" и да привлича повече купувачи занапред, коментира експертът.

По думите й, когато има недостиг на един пазар и се включи критерият търсене-предлагане, цените на недвижимите имоти продължават да растат нагоре, след като предлагането е по-малко от търсенето.

Добромир Ганев, икономист, основател на "Форос", председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" в периода 2018-2023 година и партньор в ASK Urban Academy, посочи, че до края на годината, вероятно особено предпоследното тримесечие, ще видим продължаваща тенденция на ръст на обема от сделки, вероятно в по-големите градове. Ганев каза, че очаква да продължи желанието за придобиване на собственост преди 1 януари 2026 г., когато страната ще влезе в еврозоната. Може би в края на годината ще видим задържане на обема от сделки, по-малки ръстове, което, разбира се, се отразява и на цената, коментира Ганев.

По думите му ниските лихви по жилищни кредити вероятно няма да се променят. Ръстът на брутните възнаграждения също продължава и не се вижда поне краткосрочна причина, поради която той да спадне. Миграцията към градовете като значим фактор за пазара на недвижими имоти също не намалява. По думите на Ганев недостатъчното предлагане като фактор за пазара може и да се промени около момента на приемането ни в еврозоната. Той изрази очакване и за влияние на вторичното предлагане върху пазара на недвижими имоти, което да спре големия ръст на цените.

Според него един от ефектите след влизането в еврозоната е свързан с интереса на инвестиционни фондове към жилищния сектор у нас, което най-вероятно ще бъде усетено към края на първата година от членството ни. Физически лица от съседни страни, от Централна Европа, биха имали интерес за придобиване на собственост в различни региони, по-скоро извън големите градове. Българите в чужбина ще продължат да играят своята роля на пазара на недвижими имоти, каза Ганев. След влизането в еврозоната вече няма да има нерационално очакване в хора, което също вероятно ще се отрази на пазара, допълни той.