site.btaКръгла маса на тема "Хоризонти пред българското земеделие" се проведе в Народното събрание

Кръгла маса на тема "Хоризонти пред българското земеделие" се проведе в Народното събрание.

В дискусията взеха участие представители на научните среди, земеделски производители, браншови организации, представители на парламентарни и извънпарламентарни политически партии, народни представители от Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание.

Основната цел на събитието бе да постави началото на устойчив формат за сътрудничество между академичната общност, земеделските производители, техните браншови организации и политическото представителство. Форумът си постави за цел изграждането и прилагането на ефективни, дългосрочни и устойчиви политики в сектора на земеделието.

"Бихме искали форумът да е надпартиен, защото проблемите на земеделието няма как да бъдат партийни", каза заместник-председателят на Народното събрание проф. Юлиана Матеева, под чийто патронаж се провежда форумът.

Дискусията започна с темата за състоянието на науката и перспективите пред аграрната наука.

Председателят на Асоциацията на семенарската индустрия в България Петко Василев заяви, че България има изключителни учени, които са все още активни и искат да развиват научна дейност у нас. Други вече са в чужбина. В един идеален свят, ако тези учени бяха тук и прилагаха своите знания, щяха да носят пряка стойност за нашето земеделие, коментира той, допълвайки, че поради това липсва и приемственост в науката.

Според Василев България има традиции и научен потенциал в аграрната наука, но липсват ресурси, липсва и подкрепа от страна от държавата.

Директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" Ирена Атанасова предложи перспективите пред аграрната наука да бъдат пречупени през предизвикателствата - екологични, социални, икономически и институционални. Тя посочи, че Институтът е представил пред Министерството на земеделието и храните програма за агроекологично райониране в страната, но до момента няма взето решение в тази насока, а това е от основно значение за получаване на високи добиви от структуроопределящите култури.

По отношение на торенето Атанасова отбеляза, че миналия век Институтът е давал препоръки за торене на повече от три милиона хектара обработваеми земи, но след прехода към пазарно земеделие тази връзка се нарушава. Вече има много лаборатории у нас, които са добре снабдени със съвременна модерна апаратура, но те ползват нестандартизирани и некалибрирани за български условия методи, обясни тя. По думите ѝ в Института "Пушкаров" имат опита и експертизата да се включат активно и да помогнат на обществото в предлагане на технологии за поддържане на земята в добро здравно състояние.

Атанасова подчерта, че България е може би единствената страна в Европейския съюз (ЕС), която няма агрохимична база данни, която е нужна за определяне на адекватни норми за торене на културите.

Директорът на Института по аграрна икономика (ИАИ) проф. д-р Божидар Иванов посочи, че най-важното в науката са хората. Според него това, което е благоприятно в последните няколко години, е фактът, че са се положили усилия по отношение финансирането на науката. По думите на Иванов едно от нещата, по които трябва да се работи, е връзката на науката с практиката.

Агрометеорологът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Веска Георгиева предложи да се работи също върху подобряване на сътрудничеството между научните организации извън структурата на Селскостопанска академия (ССА), тези извън нея и университетите.

Според нея също така е необходимо целево финансиране за много от дейностите в науката.

В тази връзка биопроизводителят Милен Стоянов предложи модел, в който всичко, произведено от държавен институт, остава за него. Заплатите да се дават от държавата, а приходите да остават в институтите. 

Главният асистент от Аграрен университет – Пловдив Звездомир Желев, говорейки от гледната точка на изследовател, заяви, че проблемите са фундаментални. На първо място е материалната база. Освен това няма средства научните кадри да специализират, да натрупат опит в чужбина. Желев потвърди, че връзката с практиката е наистина нездрава. Не на последно място той изтъкна, че в частния бизнес дигитализацията е много по-напреднала, отколкото в научната сфера.

Професорът по агрометеорология от НИМХ Валентин Казанджиев заяви, че критерият дали една стратегия работи или не е нейната устойчивост. В тази връзка ние нямаме стратегия, която да определя посоката на развитие на земеделието в България в дългосрочен план. А в контекста на климатичните промени без устойчивост на стратегията климатичните промени "увисват", допълни той.

Милен Стоянов се съгласи с мнението, че е необходима дългосрочна стратегия. Трябва да се направи 50-годишна стратегия, като на всеки пет години трябва да се отчита нейната устойчивост и тази част, която не е устойчива, да се промени така, че да се подобрят нещата, каза той. Според него в приемането на стратегията трябва да участват всички политически партии, дори тези, които не са в управлението. Стоянов смята, че за изготвянето на подобна стратегия ще е необходима поне една година.

Управителят на Фондация за биологично земеделие "Биоселена" Стоилко Апостолов потвърди, че политиките са водещи, част от тях са и стратегиите. Бизнесът си е бизнес, но няма ли политическа подкрепа и поддръжка – е много трудно, заяви той.

Проф. Георги Георгиев от Института за гората към Българска академия на науките (БАН) разказа повече за полезащитните природни пояси, което също беше сред ключовите теми на дискусията. По думите му общата площ на полезащитните пояси е малко над 10 600 хектара, предимно в Североизточна България.

Георгиев каза, че резултатите от изследвания от близките години показват влошаване на състоянието на различни дървесни видове в полезащитните горски пояси. Той допълни, че понастоящем около 30 процента от полезащитните пояси са в лошо състояние. Поясите, които не могат да изпълняват своите защитни функции, към момента са 4 процента, а още не е проведен тазгодишният мониторинг. Георгиев изказа предположение, че след провеждането му този процент ще нарасне поне двойно. Тези пояси се нуждаят от спешна реконструкция, създаване наново. Проблемът е, че дървесните видове, които могат да бъдат използвани за залесяване, все повече се ограничават, посочи той.

Според Георгиев нормативната уредба на страната неправилно третира тези насаждения като горски, а те са от съвсем друг характер – технически, създадени с конкретна цел – опазване на почвата от ерозия и създаване на условия за по-добро селскостопанско производство, повишаване на добивите.

Земеделецът Павел Стоименов потвърди, че най-големият проблем на българското земеделие е ветровата и водната ерозия. 

По мнението на Стоименов, ако всички се съберат и направят хубав анализ, има как да има устойчиво земеделие в България. Той допълни, че за да бъдеш добър земеделец, който прави интензивно земеделие, е необходимо напояване. По думите му не е вярно, че имаме 1,3 млн. декара напоявани площи у нас, а те са 400 000 – 500 000. А трябва да се работи в насока напояване, защото иначе има опасност да загубим хранителния си сувернитет, ще останем само със зърнопроизводството, предупреди Стоименов.

По думите на председателя на Сдружението за устойчиво земеделие Веселин Спасов на около 10 процента от територията на страната вече се прилагат практики, опазващи почвите. Той също така изтъкна значението на полезащитните пояси.

Представител на Български фермерски съюз посочи, че формирането на политики е въпрос на национален интерес, но той не се отстоява в България, а в голямата си част е съобразено с членството ни в ЕС.