Членството на България в еврозоната се очаква да стимулира стопанското развитие на страната. Затова е нужно да се предприемат мерки за осигуряване на фискално пространство за тях чрез стъпки за консолидиране на бюджета, в комбинация с политики за охлаждане на спекулативния инвестиционен интерес към български реални активи. Това каза Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи (СИА), по време на професионална дискусия на тема "България в еврозоната: цени, инвестиции и фискална политика". Разговорът беше част от програмата на започналата тази сутрин двудневна Трета годишна конференция на СИА в сградата на Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
В разговора, който беше модериран от доц. Атанас Георгиева, декан на Стопанския факултет при СУ "Свети Климент Охридски", участваха още Томислав Дончев, вицепремиер и председател на СИА, Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България, Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и Атанас Пеканов, старши икономист в Австрийския институт за икономически изследвания.
"Приемането на България в еврозоната поставя държавата в много различна светлина по отношение на потенциални чуждестранни инвеститори. Това е така, защото приемането в еврозната не е само един технически процес, а води до намаляване на няколко вида рискове - валутния риск, лихвения риск и донякъде на политическия риск. Членството води и до намаляване на трансакционните разходи, свързани с достъпа и придобиване на български финансови и реални активи от инвеститори", обясни Ненов, който очаква ръст в инвестиционната активност, стимулиращ на свой ред българската икономика.
Ето защо икономистът препоръча предприемане на действия, които да осигурят пространство за очакваните ползи от пълноправното членство на България в еврозоната и на такива, които да ограничат апетита на спекулативните инвестиции и вероятността от прегряване на икономиката.
Очакваните стимулиращи ползи за българската икономика, които са характерни, по думите му, за всяка една страна, приела еврото за национална валута, са увеличение на БВП, на заетостта, на заплащането за труд и на потреблението.
"От друга гледна точка това са макроефекти, на които ще трябва да им се намери място в икономическата активност на страната в момента. Най-лесният начин е като се ограничат публичните разходи на страната", посочи макроикономистът и затова препоръча свиване на публичните разходи, а съществуващия дефицит той определи като експанзивен фискален стимул.
Наред с консолидирането на бюджета, за Ненов процесите за стабилизиране на жилищния пазар в страната са друга необходима мярка за управление на процеса по присъединяването към еврозоната. Тук, наред с инструментариума на БНБ, той изтъкна ролята на политиките за увеличаване на трансакционните разходи за спекулативна покупка на жилище, както и политики за стабилизиране на цените през данък сгради.
Пламен Ненов препоръча и стимулиране на финансовото развитие на страната по линия на капиталовите пазари, имайки предвид Българската фондова борса (БФБ) и пазара на държавен дълг, определяйки момента като подходящ за подобни действия. "Повишаването на интереса към тези активи би трябвало да понижи чисто механично интереса към реалните активи", направи връзка той между строителството и финансовите активи.
Според него България може да използва краткосрочни държавни облигации за покриване на своите нужди, вместо да поддържа голям фискален резерв или да задържа плащания към контрагенти.
Пламен Ненов изложи своята теза, че най-ефективната борба на правителството срещу спекулативното повишаване на цените в българската икономика е чрез фискална консолидация и целенасочена антициклична фискална политика, която да се използва вместо административни наказания и преследване на фирмите.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
