site.btaПредизвикателствата и възможностите в автомобилната индустрия, както и регулациите в ЕС, обсъдиха експерти на форум в София

Предизвикателствата и възможностите в автомобилната индустрия, както и регулациите в ЕС, бяха обсъдени на международната конференция Automotive Forum 2025 в София, организирана от "Аутомотив Клъстер България". БТА е медиен партньор на форума.

"Когато подхождаме към международния пазар, към Азия, Китай, за нас е много трудно, защото там търсенето е различно, а ценовият натиск, особено от Азия, е голям и трябва да променим своя подход", коментира Калин Добрев, управител на "Фесто България". "Фесто" е европейска компания, производител на компоненти за всички сектори, включително за автомобилния, която тази година ще отбележи 100 години от съществуването си, включително 40 години присъствие в България, отбеляза Добрев. 

"Производството в Европа за продажба в Китай е напълно различно и всички нормативни правила, както виждаме през годините, нарастват и всичко става по-трудно. Чисто практически имаме стратегия за местно производство за местни продажби", добави той.

Коментирайки въпроса за изкуствения интелект и регулациите, Кръстьо Иванов от "Вистеон" посочи, че технологичното развитие е много по-бързо от способността на регулаторните органи да създават регулациите. "Различните версии на изкуствен интелект, ако се сравнят със способностите им в последните три месеца, ще са съвсем различни. Изкуственият интелект е перфектен пример за технология, която се развива по-бързо, не е възможно да се побере в текущата регулаторна рамка", каза Иванов. Относно европейския закон за прилагане на изкуствен интелект експертът коментира, че разликата спрямо регулациите, например в Китай, и ЕС е в прилагането - по какъв начин и в какъв мащаб става то. 

Според икономиста Георги Вулджев нормативната база не е единствената причина ЕС да изостава в някои ключови сектори. Тя определено играе важна роля и на ниво политики има растящ консенсус, като преобладава мнението, че авторите на европейските политики "малко са се престарали по отношение на климатичните и цифровите политики", коментира Вулджев, допълвайки, че това засяга и автомобилния сектор.

Икономистът посочи като най-големия проблем по отношение на създаването на политики и нормативни разпоредби липсата на ясно изразено дългосрочно планиране. По думите му са известни целите по отношение на климатичните промени, но начинът, по който те могат да бъдат изпълнени, и разходите за тяхното постигане са рядко обсъждани теми. Вулджев каза още, че затова сега много от тези цели започват да бъдат преразглеждани.

Той изтъкна, че друг голям проблем е начинът, по който работят нормативните актове - те много са разпокъсани, а трябва да взаимодействат помежду си. "Виждаме на много нива този подход към нормативните разпоредби", отбеляза икономистът. По думите му рядко се обсъждат различията по отношение на стандарта на живот и нивата на икономическо развитие на различните държави членки на ЕС. В този контекст е напълно нереалистично да очакваме държава като България да се справи с прехода подобно на страни като Дания, Швеция или Германия.

Икономическите последствия от такива опити могат да бъдат доста негативни, предупреждава Вулджев. Според него трябва да се прилага по-рационален подход, като различните държави да се декарбонизират с различни темпове.