site.btaЕвропейски нюзрум: С всички сили за енергийната сигурност - Две години от „РиПауър“ и реформата на пазара на електроенергия

Европейски нюзрум: С всички сили за енергийната сигурност - Две години от „РиПауър“ и реформата на пазара на електроенергия
Европейски нюзрум: С всички сили за енергийната сигурност - Две години от „РиПауър“ и реформата на пазара на електроенергия
Снимка: Silas Stein/dpa

В стремежа си да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и сътресенията на световния енергиен пазар, през май същата година ЕС стартира инициативата „РиПауър“ (REPowerEU). Съвместната инициатива току-що навърши две години, а Европейската комисия публикува доклади за страните, в които се проследява напредъкът им.

Разнообразяването на енергийните доставки в ЕС, ускоряването на екологичния преход и подобряването на енергийната сигурност на блока са целите на плана „РиПауър“, напомня Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Във вторник министрите на ЕС одобриха окончателно реформата на пазара на електроенергия, която също е насочена към подобряване на енергийната сигурност на блока. Реформата допълнително насърчава разширяване използването на възобновяеми енергийни източници и следва да защити по-добре потребителите от ескалиращите цени на електроенергията в бъдеще.

Две години от „РиПауър“

Изправена пред трудностите и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Европейската комисия стартира плана „РиПауър“ през май 2022 г. Той предвижда цели за пестене на енергия, производство на чиста енергия и диверсификация на енергийните доставки - и, в крайна сметка, прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива.

След приемането на плана „РиПауър“ ЕС успешно намали доставките на газ от Русия. Делът на доставките на газ от Русия - по тръбопроводи и чрез втечнен природен газ (ВПГ), съставляваше 45% от целия внос на газ през 2021 г., но само 15% през 2023 г. Съюзът го замени с газ от трети страни. Норвегия и САЩ се превърнаха в най-големите доставчици на газ.

Морският внос на руски суров петрол, рафинирани петролни продукти и внос на руски въглища беше забранен чрез санкциите, наложени от ЕС.

С колко държавите членки намалиха потреблението на природен газ?

В докладите на 27-те държави, публикувани по случай двегодишнината на „РиПауър“, Европейската комисия обобщава резултатите им в периода между август 2022 г. и януари 2024 г. Всеки доклад за дадена страна включва специфичен за нея анализ по редица въпроси, например за основните енергийни показатели, диверсификацията на енергийните доставки, развитието на цените на енергията или намаляването на търсенето на природен газ.

Страните от ЕС се споразумяха за доброволна цел за 15-процентно намаляване на потреблението на природен газ и почти всички страни успяха да го постигнат. На ниво ЕС страните достигнаха намаление от 18%.

21 държави намалиха потреблението си на природен газ дори повече от договорената цел за намаляване: Дания (-40 %), Финландия (-39 %), Латвия (-30 %), Швеция (-29 %), Литва (-29 %), Естония (-28 %), Нидерландия (-27 %), Люксембург (-26%), Португалия (-23%), Словакия (-22%), Франция (-20%), Румъния (-19%), Австрия (-19%), Унгария (-18%) и България (-18%), Италия (-17%), Хърватия (-17%), Чехия (-17%), Гърция (-16%), Германия (-16%) и Белгия (-16%).  

Според данните на Европейската комисия само пет държави не са постигнали целта от 15-процентно намаление. Това са Испания (-12%), Словения (-10%), Полша (-8%), Ирландия (-4%) и Малта – единствената страна, която увеличава потреблението си на природен газ с 10%. Според доклада, Кипър не използва природен газ.

Словения: Намалява потреблението, но все още е зависима от руски газ

В случая със Словения, докладът за „РиПауър“ посочва, че въпреки че страната е  „взела мерки да увеличи алтернативните доставки на природен газ“, тя  „на практика остава зависима от руския газ, внесен през Австрия“.

Данните на Словенската агенция по енергетика показват, че през 2023 г. страната е внесла 68,3% от газа от Австрия и 28,3% от Алжир през Италия. Агенцията не може да уточни със сигурност каква част от внасяния от Австрия газ е с руски произход.

Въпреки че вносителите на газ не са имали директни договори за доставка на газ от Русия за 2023 г. или 2024 г., Агенцията по енергетика смята, че делът на руския газ все още е бил преобладаващ както през 2023 г., така и през първата половина на 2024 г.

Напредък по отношение на възобновяемите енергийни източници с възможности за подобрение

ЕС и страните членки непрекъснато работят за това да станат по-устойчиви и по-малко зависими от изкопаемите горива. Какво са постигнали държавите досега?

По данни на Европейската комисия през 2023 г. Португалия, например, е инсталирала около 1,3 гигавата електроенергийни мощности от възобновяеми източници, с което общият им капацитет е достигнал 18,4 гигавата - за сравнение през 2021 г. те са били 5,1 гигавата. Освен това годишният темп на растеж на инсталираните мощности за производство на енергия от възобновяеми източници се е увеличил до 7,6% в сравнение с 6,1% през 2021 г. Въпреки това през 2022 г. енергийният микс на страната все още включва 69% изкопаеми горива.

Съседна Испания ускори прехода си към декарбонизирана енергийна система. Според испанскaта електроенергийна компания „Ред Електрика“ (Red Eléctrica) през март възобновяемите енергийни източници са съставлявали 65,2% от испанския електроенергиен микс, което представлява исторически максимум. Въпреки това в доклада на „РиПауър“ за Испания се посочва, че изкопаемите горива продължават да играят централна роля в енергийната система на страната, като са представлявали 70,1% от първичната енергия, внесена през 2021 г.

Хърватия бързо намали зависимостта си от вноса на руски газ, като увеличи собственото си производство и засили използването на съществуващия терминал за втечнен природен газ. Въпреки това страната все още е силно зависима от вноса на енергия от държави извън ЕС. Изкопаемите горива също продължават да играят важна роля в енергийния микс на Хърватия, тъй като през 2022 г. на тях се падат 72% от брутната налична енергия.

Движейки се в по-екологична посока, страната скоро може да започне да произвежда зелен водород: ИНА (INA), водещата хърватска петролна и газова компания, наскоро подписа два договора, свързани с проекти за възобновяема енергия - единият за производство на зелен водород, а другият - за съоръжение за производство на биометан. Завършването на строителството на двете инсталации се очаква през 2026 г. Проектът за зелен водород, заедно със соларната централа и логистичния капацитет, ще бъде съфинансиран чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

МВУ е инструмент на ЕС, който предоставя безвъзмездни средства и заеми в подкрепа на реформи и инвестиции в държавите членки. Освен това, целта му е да им помогне да станат по-устойчиви, да насърчи напредъка към зеления и цифровия преход и да постигне целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.

...просто изчакайте една година

В България една от големите национални енергийни реформи беше отложена с една година, което означава, че изкуственото поддържане на въглищните мощности ще остане поне още дванадесет месеца. Това от своя страна може да доведе до това страната да не получи очакваните 1,3 милиарда лева (около 665,15 милиона евро) по Българския национален план за възстановяване и устойчивост, който се финансира от МВУ. Енергийната реформа е задължително изискване.

Макар че българските депутати обосноваха решението си с липсата на готовност за преминаване от регулиран към свободен пазар на електроенергия или със средства, редица медии и експерти отдадоха решението най-вече на предизборен популизъм.

Реформиран енергиен пазар за сигурност и зелено бъдеще

Тази седмица реформата на електроенергийния пазар преодоля последното си препятствие, след като през декември миналата година представители на държавите членки на ЕС, и Европейският парламент подписаха реформите на пазара.

Белгийската министърка на енергетиката Тин ван дер Страте определи деня като „крайъгълен камък за ЕС“ по пътя към по-зелено бъдеще без въглеродни емисии. „С приемането на реформата на пазара на електроенергия, ние даваме възможност на потребителите, гарантираме сигурността на доставките и проправяме пътя към по-стабилен, предвидим и устойчив енергиен пазар“, каза тя.

Централно място в усилията за реформа заемат новите дългосрочни договори между правителствата и производителите на електроенергия, съгласно които държавата ще се включи в цената, ако пазарната цена падне под договорената. Целта е да се стимулира местното производство на зелена и атомна енергия, като гарантира възвръщаемост на инвестициите.

Това също така защитава потребителите, които в бъдеще ще имат право както на договори с фиксирани цени, така и на такива с плаващи цени. Тази възможност  ще позволи на потребителите да избират както сигурни, дългосрочни цени, така и договори с променящи се цени, ако искат да се възползват от ценовите колебания - например да използват електроенергия, когато тя е по-евтина за зареждане на електрически автомобили или за термопомпи.

Как функционира пазарът на електроенергия?

Пазарът на електроенергия в ЕС функционира на принципа „по реда на заслугите“, който определя реда, по който електроцентралите, свързани към борсата за електроенергия, се използват за доставка на енергия и за определяне на пазарната цена.

Тези, които могат да произвеждат електроенергия при относително ниски пределни разходи, като вятърните паркове, се използват първи за покриване на търсенето. Но когато търсенето надхвърли възможностите на тези първоначални източници, се използват източници с по-високи пределни разходи.

Следователно крайната цена зависи от това кои източници трябва да се използват, за да се задоволи търсенето, както и от колебанията в разходите за използване на тези източници. Например, рязкото повишаване на цените на природния газ повишава разходите за използване на газови електроцентрали.

/ПЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:41 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация