Eвродепутатът Радан Кънев пред БТА:

site.btaЗаконът за възстановяване на местообитанията в ЕС е изцяло в помощ на България и би помогнал за рекултивирането на мини в Маришкия басейн

Законът за възстановяване на местообитанията в ЕС е изцяло в помощ на България и би помогнал за рекултивирането на мини в Маришкия басейн
Законът за възстановяване на местообитанията в ЕС е изцяло в помощ на България и би помогнал за рекултивирането на мини в Маришкия басейн
Снимка: Христо Касабов/БТА, архив

Законодателството за възстановяване на природните местообитания, което бе прието днес от Европейския парламент, е изцяло в помощ на България. То би помогнало да се осигури финансиране за рекултивирането на открити мини, основно тези разположени в района на Маришкия басейн - мини "Марица изток", които вече не се използват. Това заяви в интервю за БТА българският евродепутат от ЕНП/ДБ Радан Кънев.

Това е един много отдавна обсъждан законопроект, чиято цел е увредените природни местности, засегнатия с различни индустриални дейности, да бъдат възстановени така, че да бъдат отново част от една здравословна околна среда както в градските зони, така и около индустриалните обекти, обясни Кънев.

Това е политика, която България отдавна осъществява, но сега се очаква за нея да има много по-сериозно финансиране.

България е поела задължението да рекултивира мините от Маришкия басейн. Предвижда се и създаването на предприятие, в което хората, които сега са ангажирани в мините, да продължат да работят за тяхната рекултивация. Финансиране за тези мащабни проекти обаче няма. С приемането на закона за възстановяване на местообитанията можем да разчитаме, че подобни проекти ще станат приоритет за европейското финансиране, заяви българският евродепутат.

България ще може да извърши тази много важна дейност, която има значение за околната среда, за здравето на хората в тези райони и за работните места там. Тази година законът ще влезе в сила, а в бюджетите за идните години трябва да бъдат заложени ресурси за възстановяване на природните местообитания, каза още Кънев.

По думите му големият спор при предишното четене на това законодателство в ЕП е бил свързан с изисквания една част от земеделските земи периодично да не бъдат използвани, за да може да се възстанови по-голяма част от биоразнообразието. ЕП обаче отхвърли тези предложения, а в рамките на постигнатото споразумение интересите на земеделците бяха защитени.

В първоначалния си вариант Законът за възстановяване на природните местообитания е утежнявал положението на земеделците, "дори засягаше правото им на собственост, защото част от земите, които те са закупили или наели, трябваше да не се използват". Това изискване обаче е отпаднало от приетия от ЕП вариант, добави Кънев.

Според него "страната ни е една от тези, които имат най-малко проблеми при прилагането на това законодателство. Имаме много съхранени местообитания – ние не сме гъсто населена държава, като Нидерландия или Белгия, където се състояха най-големите протести срещу този закон".

България има много съхранена дива природа. От тази гледна точка изпълнението на критериите по този закон не е особено предизвикателство. Има обаче някои големи теми, по които приемането му е изцяло в наша помощ, каза евродепутатът. Това е и причината България да подкрепя това законодателство.

При работата си като евродепутат, Радан Кънев е ангажиран като пряк докладчик по друго екологично законодателство - Директивата на ЕС за промишлените емисии, един от най-големите законодателни актове на Съюза. Документът обединява други седем директиви, които са в сила от 90-те години, обединени са през 2010 г., а сега е в преглед значително тяхно изменение, обясни Кънев.

На пленарната сесия на ЕП през март се очаква гласуване на Директивата на ЕС за промишлените емисии. Тя обаче е предмет на ожесточени дебати, тъй като "се намираме в предизборен период, а и защото на фона на земеделските протести из Европа се изостря дебата около екологичните теми", посочи евродепутатът.

"По Директивата за промишлените емисии постигнахме огромни победи за земеделското съсловие в цяла Европа", заяви Кънев и разясни: Директивата не засяга зърнопроизводители или зеленчукопроизводители, а животновъдите. Говедовъдството и кравевъдството обаче са извън обхвата на законодателството. За птицевъдите и свиневъдите, чиято дейност вече е покрита от тази директива, беше постигнато изключително голямо облекчаване на административните процедури. Беше дадена възможност на правителствата да преминат от режим на издаване на разрешителни към регистрационен режим.

Също така от обхвата на директивата е изключено и екстензивното животновъдство, което се извършва на открито, с големи площи и пасищно хранене. Според българският евродепутат това означава, че една немалка част от българските свинеферми, които досега са се нуждаели от разрешителни, вече ще могат да работят свободно, без административни процедури.

Директивата на ЕС за промишлените емисии не засяга само животновъдството, а и всички индустриални производства. "Работех по него в много тесен контакт с българските индустрии, с големите български предприятия, и мисля че постигнахме основната ми цел – да имаме по-чист въздух, по-малко замърсяване на питейната вода и земеделските земи, но без повече бюрокрация", каза Кънев.

По думите му представителите на тежката индустрия в България оценяват, че е постигнат един добър компромис, добър баланс, така че да продължават да прочистват производствата си, но без това да е свързано с излишна бюрокрация.

Помолен за коментар на вътрешната политическа обстановка в България, Кънев заяви: Искрено се надявам ротацията да протече успешно през март и да имаме правителство начело с Мария Габриел до края края на годината, след което да се премине към преговори дали мандатът не може да бъде успешно завършен.

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:27 на 14.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация