site.btaБългарският фермерски съюз се включва в националния протест на земеделците, който започва в понеделник

Българският фермерски съюз се включва в националния протест на земеделците, който започва в понеделник
Българският фермерски съюз се включва в националния протест на земеделците, който започва в понеделник
Снимка: Бисер Тодоров/БТА, архив

Българският фермерски съюз, който е член на европейската земеделска организация "Копа и Коджека", се включва в националния протест на земеделските производителите. Решението е взето от Управителния съвет на организацията, заяви председателят Георги Стоянов в съобщението до медиите. Протестните действия в страната и столицата ще се започнат на 18 септември от 10:00 часа, като ще включват блокиране на гранични пунктове, главни пътища и автомагистрали.

Поводът за ескалиране на напрежението в земеделския сектор е решението на Народното събрание да не бъде продължена забраната за внос на селскостопански стоки от Украйна. Инициативният комитет, в който влизат всички организации у нас, формулира пет основни искания към управляващите.

На първо място това е продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

Земеделската общност настоява също за изплащане към земеделските производители до 30 септември т.г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта, както и за незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи. 

Сред исканията е и осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи "де минимис" за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.

Инициативният комитет поставя като искане и облекчаването на условията по интервенциите по Стратегическия план на Общата селскостопанска политика (ОСП) с оглед доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане.

Българският фермерски съюз настоява министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, посочи Георги Стоянов, допълвайки, че има още нещо, което трябва да се отвори - "подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а на следващия ден вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи". "Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство", коментира председателят на Българския фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Българският фермерски съюз.

Вчера представители на 26 браншови организации от сектор "Земеделие" се събраха на национална среща в Арбанаси, на която беше решено, че от понеделник земеделски производители и преработватели започват протестни действия на възлови точки в цялата страна, а във вторник протестите ще бъдат насочени към София.

Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, Народното събрание със своето решение е направило огромна услуга на земеделския сектор, като е обединило абсолютно всички браншови организации. Той подчерта, че предстоящите протести ще бъдат също обединение на всички, които имат общо със земеделието в България.

От сектора припомниха, че регистрираните земеделски производители са 70 000, но заедно със сезонните работници заетите с тази дейност достигат до един милион души.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:42 на 20.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация