site.btaБългарският фермерски съюз настоява за компенсаторни плащания към земеделците след отпадането на забраната за внос на зърно от Украйна

Българският фермерски съюз настоява за компенсаторни плащания към земеделците след отпадането на забраната за внос на зърно от Украйна
Българският фермерски съюз настоява за компенсаторни плащания към земеделците след отпадането на забраната за внос на зърно от Украйна
Снимка: Мехмед Азиз/БТА, архив

Българският фермерски съюз, който е член на европейската земеделска организация "Копа и Коджека", подкрепя становището на премиера Николай Денков да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна. "Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна", заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите. 

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. "Има още нещо, което трябва да се отвори - подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство", коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

Днес парламентът прие да отпадне забраната за внос на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. Решението за позицията на Република България относно превантивните мерки по отношение на вноса на определени украински продукти беше взето със 124 гласа "за", 69 "против" и осем "въздържал се".

Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, България не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в Република България, Република Полша, Унгария, Румъния и Словашката република на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна, се посочва в решението на Народното събрание (НС). Министерският съвет (МС) следва да предприеме необходимите действия за изразяване на тази позиция. 

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви днес пред парламента, че се е съгласил с макроикономически показатели, показани на Министерски съвет, според които не е толкова притеснително България да се откаже от желанието за продължаване на забраната за внос от Украйна. Той каза, че са предприети мерки за завишаване на контрола за всички украински стоки и най-вече за зърнени култури, като стриктно ще се контролира наличието на радиоактивност и на тежки метали, плюс останалите показатели, които се следят – хербициди, пестициди и т.н.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:25 на 01.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация