Към момента излизането на Русия от черноморската зърнена сделка не се отразява драстично на цените на пшеницата на международните пазари. Това е становището на Българския фермерски съюз, разпространено до медиите.
Първоначално зърното поскъпна с 5 евро на тон на борсата в Париж след новината, но затвори в края на деня само с 0,50 евро положителна промяна. "Спирането на зърнената сделка се очакваше от търговците и производителите и затова не се отрази толкова на пазара. Всички бяха подготвени за тази ситуация и не случи нещо фатално", коментира Преслав Борисов от ръководството на Български фермерски съюз. Независимо от това върху пазара може да има въздействие и на по-късен етап, допълни той.
До момента пшеницата се търгува на около 230 евро за тон на международните пазари. Това е дори по-ниска цена в сравнение с 22 юни 2023 г., когато на световните борси беше ударен пик от 251 евро за тон от началото на новата кампания, обясни Борисов.
Търговците и фермерите наблюдават ситуацията на международните пазари, защото новините от днес за по-високите температури в царевичния пояс на САЩ, както и нападението над Одеса, където по данни на украинските власти са унищожени 60 000 тона, могат да окажат влияние на пазара. Ако продължат неблагоприятните климатични условия в САЩ, е възможно да има покачване на цените на царевицата.
Основна трудност за конкурентоспособността на зърното в ЕС и в частност България са доста по-ниските нива на база доставна цена от Русия, като към момента разликата за дестинация "Северна Африка" е около 15 долара в полза на руската доставка. Това означава, че европейското зърно е по-скъпо. Този фактор оказва сериозен проблем за реализацията и на българската продукция за държавите, където купуват пшеница с руски произход.
Силно волатилният Матиф от около 5-7 евро на дневна база влияе върху решенията на земеделските производители да продават и в същото време на консуматорите да купуват, което забавя сделките. Всяка една от страните покрива само текущите си нужди с цел постигане на по-добри ценови нива.
Жътвата на ечемик в България е приключила почти навсякъде с много различни добиви. Първоначалните нива на търговия бяха около 375 лева на тон на пристанище Варна, а към момента цените са доста по-ниски. Жътвата на пшеницата на много места продължава, но докато в Северозападна България дъждовете попречиха и влошиха качеството, в Добруджа се наблюдава засушаване, което оказва негативно влияние върху царевицата.
Миналогодишните много високи производствени разходи, съчетани с недобър добив, както и влошеното качество на много места, ще създава доста сложна ситуация за зърнопроизводителите ако не се подобри ценовото равнище, което към настоящия момент с ниските нива от Русия, изглежда нелека задача, независимо от днешните новини, подчерта още Преслав Борисов.
Първоначално сделката за износ на украинско зърно беше сключена с Русия с посредничеството на Турция и ООН през юли миналата година. Тя позволи на Украйна да възобнови износа на зърнени култури през южните си пристанища, които бяха блокирани от Русия от началото на войната. Сделката имаше за цел да облекчи глобалната продоволствена криза.
Цените на пшеницата, основната съставка на хляба, са паднали с около 14 на сто досега тази година, а на царевицата - с около 23 на сто. Настоящата световна продоволствена криза обаче далеч не е приключила. Световните запаси от царевица започнаха сезон 2021-2022 на шестгодишно дъно и така нахлуването на Русия в Украйна, един от най-големите износители на царевица в света, доведе до значителен скок в цените. Рязкото увеличение на износа от Бразилия оттогава обаче помогна за увеличаване на доставките заедно с износа на близо 17 млн. тона царевица през коридора. Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че глобалните запаси от царевица до края на сезон 2023-2024 ще достигнат петгодишен връх. Глобалните запаси от пшеница са по-свити и се прогнозира, че ще бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 г.
Последният кораб преди изтичането на крайния срок за подновяване на черноморската зърнена сделка напусна украинско пристанище в неделя. Споразумението беше удължавано няколко пъти, но изтече на 17 юли. Русия от месеци твърди, че условията за неговото удължаване не са били изпълнени.
Москва отдавна се оплаква, че са останали пречки пред износа на нейно зърно и торове, въпреки че те не попадат пряко под санкциите на Запада, и представи редица искания, които според нея не са били изпълнени.
Днес министрите на пет страни - Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния, подписаха обща декларация за удължаване на ембаргото върху вноса на зърнени продукти от Украйна до края на годината. Те искат да защитят собственото си земеделие, като удължат мярката и след 15 септември, когато тя би трябвало да изтече.
/ЕС/
news.modal.text
