site.btaРазработени са 87 стандарта за дигитални умения и компетенции на ключови длъжности, съобщи БСК

Осемдесет и седем стандарта за дигитални умения и компетенции на ключови длъжности за предприятия в 16 сектора на икономиката разработи експертен екип в рамките на проект "Готови за дигитална трансформация", осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), съобщиха от Камарата.

Проектът е финансиран със средства от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 и цели повишаване на специфичните дигитални умения на работната сила в 16 икономически дейности/поддейности по КИД 2008.

Разработването на компетентностните профили беше предшествано от анализи на потребностите от дигитални умения в 16-те сектора, включени в проекта. Анализите показаха, че само 19 на сто от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност.

В компетентностните профили са описани общо 762 дигитални компетенции, 2994 единици знания, 2998 единици умения, 2992 поведения и 2131 примери за използване. Включените в профилите общи дигитални компетенции са 385, а специфичните са 377. Сред общите дигитални компетенции най-голям е делът (29,8 на сто) на грамотността, свързана с информация и данни, следвани от компетенциите, свързани с комуникация и сътрудничество (25,7 на сто), безопасност (20,2 на сто), решаване на проблеми (22,9 на сто) и създаване на дигитално съдържание (11,4 на сто). Най-много специфични компетенции се отнасят до грамотността, свързана с информация и данни (35,5 на сто), следвани от компетенциите за създаване на дигитално съдържание (27,3 на сто), тези за решаване на проблеми (21,5 на сто), комуникация и сътрудничество (11,7 на сто) и безопасност (4 на сто).

Проучванията показват, че 53 на сто от работодателите търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции, а 14 на сто изискват високо специализирано ниво. 31 на сто биха приели работници със средно ниво на основните дигитални компетенции, а едва 2 на сто - с основно ниво. По отношение на специфичните дигитални компетенции 59 на сто от работодателите изискват напреднало ниво, 16 на сто - високо специализирано ниво, 20 на сто - средно, а 5 на сто - основно ниво.

Казано иначе, близо 70 на сто от изискваните в профилите нива на владеене са за "напреднало" и "високо специализирано" ниво на дигитална компетентност. Това е индикатор за променящия се характер на труда, променящата се специфика на изпълняваните задачи на работното място и динамично нарастващите изисквания към дигиталните умения в условията на преход към цифровизирани работни места.

На този фон 38 на сто от заетите в изследваните икономически сектори притежават само базова дигитална компетентност – минимални дигитални умения, свързани с ползването на по-широко приложими унифицирани софтуерни продукти и дигитални технологии като"Уиндоус" (Windows), "Уърд" (Word), "Ексел" (Excel), "ПауърПойнт" (PowerPoint), работа с "Аутлук" (Outlook), работа в интернет, работа с дигитални платформи за комуникация и др. Това е показател за качеството и резултатите от базовата подготовка - образованието и професионалното обучение.

Над 40 на сто от изследваните лица имат в една или друга степен проблеми с дигиталните умения, което неизбежно рефлектира върху качеството на тяхната работа, върху пригодността им за заетост и способността им за успешен преход на пазара на труда. Около 15 на сто от изследваните лица имат задълбочаващи се проблеми с дигиталните умения, което ги приближава към отпадане от пазара на труда, дигитална изолация, социално и цифрово неравенство.

Наблюдават се значителни различия (цифрово неравенство) в нивото на дигитална компетентност между различните икономически сектори, както и между отделните предприятия в рамките на един сектор. Нивата на дигитална компетентност са в пряка зависимост, както от различията в степента на зрялост на използваните технологии, така и от политиките на предприятията в развитието на човешките ресурси.

"За съжаление, няма достатъчно развита практика в предприятията да се оценява нивото на текущите дигитални умения на персонала. Обръща се повече внимание на технологиите, но не и на хората. В този контекст разработените инструменти за оценка са много полезни", споделя Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, който е с основна роля за разработването на компетентностните профили.

Според експертите, ангажирани в проекта на БСК, изискванията към дигиталната компетентност все повече ще нарастват. Нивото на дигитални умения изостава от темпа, динамиката в нарастване на изискванията на пазара на труда. Масовото обучение по базови дигитални компетентности, донякъде ще подобри състоянието, но няма да отговори на реалните потребности на предприятията и заетите лица.