За да постигне България климатична неутралност през 2050 г., страната ни трябва да се фокусира върху преустановяването на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г., както и върху определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти. Това каза старши анализаторът в програма "Енергетика и климат" към Центъра на изследване на демокрацията (ЦИД) Костанца Рангелова по време на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.", на която тя представи анализ на различни сценарии за преход към нисковъглеродна икономика. По думите й трябва да има цялостен подход за това как въглищните региони да се трансформират към по-устойчив модел.
Освен това трябва да се инвестира в иновативни технологии, изтъкна Рангелова. Тя даде за пример, че е важно да се развиват ВЕИ технологиите, умните мрежи, както и да се приложат различни мерки за децентрализация на електроенергийната система.
В сградния сектор трябва да се ускори прилагането на мерките за енергийна ефективност, добави старши анализаторът към ЦИД. Рангелова допълни, че домакинствата трябва да бъдат стимулирани да бъдат активни участници в електроенергийния пазар - чрез производство на ВЕИ енергия. По този начин ще се намали и енергийната бедност в България.
Най-важните препоръки на ЦИД в транспортния сектор са свързани с осъществяване на устойчиви начини на транспорт. "Не можем да се фокусираме само и единствено върху електрификация на автомобилния ни автопарк. Изключително важно е да насърчим гражданите да използват градски транспорт и алтернативни методи на придвижване", коментира Рангелова. Според нея това е една от основните стъпки към декарбонизация на този сектор.
Залесяването и разширяването на горския фонд е изключително важно за поглъщането на въглеродни емисии, обърна внимание експертът.
/ВЙ/
news.modal.text
