site.btaПрограма "Транспортна свързаност" 2021 – 2027 г. продължава инвестициите в екологосъобразен транспорт и модерна инфраструктура

Програма "Транспортна свързаност" 2021 – 2027 г. продължава инвестициите в екологосъобразен транспорт и модерна инфраструктура
Програма "Транспортна свързаност" 2021 – 2027 г. продължава инвестициите в екологосъобразен транспорт и модерна инфраструктура
Карта на пътните и железопътните проекти, финансирани по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. и планирани за изпълнение през 2021-2027 г. Снимка: Министерство на транспорта и съобщенията

Предвидените инвестиции по Програма "Tpaнcпopтнa свързаност" 2021-2027 г. ще насърчат използването на екологосъобразни видове транспорт и алтернативни горива, ще подобрят качеството на пътната, железопътната и морската инфраструктура и ще допринесат за намаляване на вредното въздействие на транспорта върху околната среда. Това съобщиха за БТА от Министерство на транспорта и съобщенията. Общият планиран бюджет за програмата е 1,9 млрд. евро, като 1,6 милиарда евро от тях са отпуснати от ЕС - една от най-големите суми по българските програми за сближаване през този програмен период.

Цел на програмната политика е по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, превенция и управление на риска и устойчива градска мобилност, както и по-добре свързана Европа чрез подобряване на мобилността. 

Програмата се състои от пет основни приоритета.

Първият от тях е "Развитие на железопътната инфраструктура по "основната" и "широкообхватната" Трансевропейска транспортна мрежа", за да бъдат привлечени пътници и товари към железопътния транспорт.

"В железниците приоритет "номер едно" е завършването на участъка между гарите Елин Пелин и Костенец", обясни Мартин Георгиев, ръководител на управляващия орган на Програма "Транспортна свързаност", припомняйки, че проектът е започнал в предходния програмен период (2014-2020 г.). Той го определя като изключително сложен от техническа гледна точка, с големи забавяния и редица проблеми. "Това е най-натоварената жп линия в страната, с огромно влияние върху трафика на товари дори в рамките на ЕС", допълни Георгиев.

По думите му по отношение на железопътните линии София-Перник-Радомир и Карнобат-Синдел също са предвидени модернизации, но по-скоро за определени елементи от инфраструктурата.

"Поели сме ангажимент, ако са налице определени условия, да оправим също връзката между Гюешево и тунела на Деве баир – липсващите 3 км от мрежата към Северна Македония", каза той.

Според Георгиев друг наистина ключов фактор, най-вече що се отнася до транзита на товари, е завършването на връзката София-Драгоман и оттам - към границата със Сърбия.

"Стараем се нашите инвестиции да са логично продължение на това, което вече е започнало, а не да се лутаме във всички посоки", заяви той.

 "Обикновено пътните проекти са в центъра на медийното внимание и то в недобра светлина", коментира Мартин Георгиев, като подчерта важността на това най-сетне да се завърши изцяло магистрала "Струма" в Кресненското дефиле, тунелът под връх Шипка и "се надяваме най-после да започне проектът за автомагистралата от Русе в посока Велико Търново, като стигнем поне до връзката с магистрала "Хемус". Той споделя, че вече има сигнали от румънска страна по отношение на втори мост в Русе. "Разбира се, вторият мост трябва да бъде вързан с новата магистрала, за да може да се разтовари трафикът и да не минава през центъра на града", поясни Георгиев.

Друг приоритет е "Подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта".  

"Успяхме да се договорим с колегите от Европейската комисия малко да се разширят инвестициите в българските пристанища", каза Георгиев, като обясни, че подобен тип инвестиции имат добър ефект от гледна точка на привличане на допълнителни частни инвестиции.

Той подчерта, че за първи път в програмата за периода 2021-2027 г. "излизаме от рамката на първите два периода да работим само с предефинирани проекти и с институционалните бенефициенти, като предвиждаме да направим две малки грантови схеми за подпомагане на съществуващите интермодални оператори и за изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили, което вероятно ще е една от основните ни задачи за 2023 г.".

Следващият приоритет е посветен на интермодалността в градска среда. "За първи път влизаме и в градската мобилност, макар с неголяма инвестиция – жп връзките с летищата в Пловдив и Бургас, при условие че те бъдат интегрирани в цялостната транспортна инфраструктура на града", разкри Георгиев, като допълни, че вече са започнали разговори с общините, за могат да осъществят проекта по бърз и безпроблемен начин.

Проектите, съфинансирани от ЕС по ОП "Транспортна свързаност", ще допринесат и за постигането на целите на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав.  

Одобрената програма можете да откриете на интернет страницата ѝ, както и да се информирате за напредъка от нейните YouTube канал, Фейсбук страница и Инстаграм профил.

Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:04 на 26.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация