Българияе с 48 процента по-малко емисии спрямо 1988 година, каза заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на международната конференция "Енергийна сигурност и климатични промени: нови измерения след агресията срещу Украйна". По думите му, въпреки това от 2011 година се наблюдава плавно увеличаване на емисиите, като особено чувствително това е в транспортния сектор, където те са нараснали с 40 на сто спрямо базовата година.
В общия дял на емисиите към настоящия момент най-вече допринася секторът на енергетиката, най-вече заради лигнитните въглища, които се изгарят в българските централи и в част от индустрията. Те съставляват 58 процента от всички емисии, посочи Сандов. Емисиите от транспорта са с 26 на сто, а тези от индустрията - 11 процента.
В Националния план за възстановяване и устойчивост България е заложила реформи и инвестиции, които да доведат до повишаване на енергийната сигурност, базирана на възобновяеми енергийни източници и други механизми. Министърът даде за пример, че страната ни е поела ангажимент като част от реформата за декарбонизацията на енергийния сектор и намаляване с 40 процента на емисиите от изгарянето на въглища до 2026 година. 3,5 гигавата нови ВЕИ мощности трябва да се изградят - основно слънчеви и вятърни централи. Според Сандов големият потенциал е те да се фокусират върху "индустриални и деградирали територии", защото тези "нарушени терени" съставляват голям процент от територията на България. Те са близо до електропреносната мрежа и са изключителна държавна собственост, което дава възможност за "бързи писти" за сътрудничество с бизнеса.
Трябва да се даде възможност и за развитието на водорода за индустриални цели, добави Сандов. Прави се анализ и за потенциала на геотермална енергия, като през плана за възстановяване ще се финансират два пилотни проекта.
Създава се реформа за развитие за устойчива мобилност и децентрализирано изграждане на 10 000 зарядни станции, посочи министърът.
Когато се говори за абсорбиране и улавяне на въглероден диоксид, министърът изтъкна, че се говори основно за решения, базирани на природата. Затова се предвижда засаждането на 100 млн. дървета до 2030 година, като част от европейската цел за засаждането на 3 млрд. дървета, както и значително завишаване и възстановяване на природни територии.
Търси се възможност за създаване на национален финансов инструмент, който да бъде попълван основно с цените от квотите от емисии и да има основна цел да съфинансира големи проекти за декарбонизация и енергиен преход.
/ЦМ/
news.modal.text
