site.btaДнес във Велинград се състоя форум "Ролята на финансовите институции за зеления преход"
IF 17:03:31 29-11-2021
ZM1700IF.035
форум - екопроекти - организация
Днес във Велинград се състоя форум "Ролята на финансовите институции за зеления преход"
София, 29 ноември /Христо Воденов, БТА/
Днес във Велинград се състоя форум "Ролята на финансовите институции за зеления преход", съобщи организаторът Камарата на строителите в България. В организацията на събитието са участвали Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, Българската стопанска камара, Националният доверителен Екофонд, УАСГ, Еконолер България, Алианса за енергийна ефективност, ФЕЕВИ, ЕкоЕнергия, Столична община и Община Габрово.
Българската банка за развитие /ББР/ вижда приноса на малките и средни предприятия за устойчив зелен растеж и ще финансира жизнеспособни проекти. Фонд ФЛАГ от своя страна разработва инструмент, насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели, пише в съобщението.
Посланието на европейско равнище е много ясно - освен очакванията за минимален европейски стандарт за сградно обновяване, вече се говори за нулево енергийни сгради като задължително условие за строителство след 2030 г., e казал Драгомир Цанев, изпълнителен директор на "ЕнЕфект". И e добавил, че най-големите банки са заинтересовани от развитието на разнообразни продукти в подкрепа на енергийната ефективност.
Необходимите инвестиции многократно надвишават възможностите и на бюджета, и на европейските средства - важно е привличането на частния капитал, което може да стане само на пазарен принцип, е обяснил изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев. Според него трябва да се реализира преход от високогрантови схеми към пазарна реализация на такива проекти. Затова ролята на банковите институции е изключително важна и се надявам в следващите години да се реализират поредица от успешни проекти, е добавил той.
Времето на грантовете отминава, нужно е съфинансиране с финансови инструменти, е казала и София Касидова от ББР. Банката е направила проучване сред малките и средни фирми, които са водещият сектор в икономиката. ББР ще финансира жизнеспособни проекти на малки и средни предприятия, ще споделя риска на търговските банки, като структурираме такива инструменти. Малките и средни предприятия имат нужда от облекчения, от гаранционни механизми, които да разрешават затрудненията им в прилагането на политики за енергийна ефективност, е обяснила Касидова. Тя е дала пример с много успешен продукт на ББР за финансиране на фотоволтаични централи до 1 мегават.
Надя Данкинова от фонд ФЛАГ също е отбелязала, че в бъдеще все по-голяма роля ще имат механизми, които не са 100 процента грантове. В момента се работи по инструмент, който да е насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели. "Опитваме се да намерим и техническа помощ, за да можем да подсигурим на проектите и тази предварителна подкрепа, която е изключително важна. Т.е. обединяването на микса на финансови ресурси, които ще направят атрактивна крайната цена на предлаганото финансиране, споделянето на риска между ФЛАГ и другите финансови институции, които предоставят части от финансирането и една добра техническа помощ, която да подкрепи както подготовката на проектите, така и регистрацията и отчета на постигнатите резултати на финала", е обяснила тя.
Галя Василева от фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" също е представила разработен инструмент за финансиране на проекти за енергоспестяване, като минималното участие на кредитополучателя е 10 на сто, обемът на инвестицията - от 30 000 лв. до 3 млн. лв. за срок до 10 г. при фиксирана лихва от 3,5 на сто годишно. Нужно е проектът да внедрява стандартна технология, като поне 50 на сто от икономическите ползи да са доказуемо енергоспестяване.
Във втората част на сесията са били представени политиките и актуалните продукти на водещи търговски банки - УниКредит Булбанк, ОББ и ПроКредит Банк, сред които са се откроили решения за зелени ипотеки, финансиране на МСП, инвестиции в зелена енергия и електромобилност, както и специализирани кредитни линии за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Паралелно с това е била обсъдена необходимостта от гарантиране на качеството и доказване на резултатите от проектите, с цел привличането на допълнителни частни инвестиции и възползване от новите възможности по линия на европейските фондове и програми.
/ЦМ/
ZM1700IF.035
форум - екопроекти - организация
Днес във Велинград се състоя форум "Ролята на финансовите институции за зеления преход"
София, 29 ноември /Христо Воденов, БТА/
Днес във Велинград се състоя форум "Ролята на финансовите институции за зеления преход", съобщи организаторът Камарата на строителите в България. В организацията на събитието са участвали Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, Българската стопанска камара, Националният доверителен Екофонд, УАСГ, Еконолер България, Алианса за енергийна ефективност, ФЕЕВИ, ЕкоЕнергия, Столична община и Община Габрово.
Българската банка за развитие /ББР/ вижда приноса на малките и средни предприятия за устойчив зелен растеж и ще финансира жизнеспособни проекти. Фонд ФЛАГ от своя страна разработва инструмент, насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели, пише в съобщението.
Посланието на европейско равнище е много ясно - освен очакванията за минимален европейски стандарт за сградно обновяване, вече се говори за нулево енергийни сгради като задължително условие за строителство след 2030 г., e казал Драгомир Цанев, изпълнителен директор на "ЕнЕфект". И e добавил, че най-големите банки са заинтересовани от развитието на разнообразни продукти в подкрепа на енергийната ефективност.
Необходимите инвестиции многократно надвишават възможностите и на бюджета, и на европейските средства - важно е привличането на частния капитал, което може да стане само на пазарен принцип, е обяснил изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев. Според него трябва да се реализира преход от високогрантови схеми към пазарна реализация на такива проекти. Затова ролята на банковите институции е изключително важна и се надявам в следващите години да се реализират поредица от успешни проекти, е добавил той.
Времето на грантовете отминава, нужно е съфинансиране с финансови инструменти, е казала и София Касидова от ББР. Банката е направила проучване сред малките и средни фирми, които са водещият сектор в икономиката. ББР ще финансира жизнеспособни проекти на малки и средни предприятия, ще споделя риска на търговските банки, като структурираме такива инструменти. Малките и средни предприятия имат нужда от облекчения, от гаранционни механизми, които да разрешават затрудненията им в прилагането на политики за енергийна ефективност, е обяснила Касидова. Тя е дала пример с много успешен продукт на ББР за финансиране на фотоволтаични централи до 1 мегават.
Надя Данкинова от фонд ФЛАГ също е отбелязала, че в бъдеще все по-голяма роля ще имат механизми, които не са 100 процента грантове. В момента се работи по инструмент, който да е насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели. "Опитваме се да намерим и техническа помощ, за да можем да подсигурим на проектите и тази предварителна подкрепа, която е изключително важна. Т.е. обединяването на микса на финансови ресурси, които ще направят атрактивна крайната цена на предлаганото финансиране, споделянето на риска между ФЛАГ и другите финансови институции, които предоставят части от финансирането и една добра техническа помощ, която да подкрепи както подготовката на проектите, така и регистрацията и отчета на постигнатите резултати на финала", е обяснила тя.
Галя Василева от фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" също е представила разработен инструмент за финансиране на проекти за енергоспестяване, като минималното участие на кредитополучателя е 10 на сто, обемът на инвестицията - от 30 000 лв. до 3 млн. лв. за срок до 10 г. при фиксирана лихва от 3,5 на сто годишно. Нужно е проектът да внедрява стандартна технология, като поне 50 на сто от икономическите ползи да са доказуемо енергоспестяване.
Във втората част на сесията са били представени политиките и актуалните продукти на водещи търговски банки - УниКредит Булбанк, ОББ и ПроКредит Банк, сред които са се откроили решения за зелени ипотеки, финансиране на МСП, инвестиции в зелена енергия и електромобилност, както и специализирани кредитни линии за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Паралелно с това е била обсъдена необходимостта от гарантиране на качеството и доказване на резултатите от проектите, с цел привличането на допълнителни частни инвестиции и възползване от новите възможности по линия на европейските фондове и програми.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text