site.btaЧастните лечебни заведения не представляват публичноправни организации и не следва да бъдат включвани в обхвата на ЗОП, посочва КРИБ

Частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП), посочва Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в отворено писмо за подкрепа, адресирано до парламента, Министерския съвет и медиите, получено днес в БТА. То е във връзка с решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България относно транспонирането на Директива 2014/24/ЕС и от КРИБ посочват, че становището е потвърдено от позициите на колективния член на организацията - Българска болнична асоциация и Български лекарски съюз.

Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система, изтъкват от КРИБ. От организацията напомнят, че Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер.

Според КРИБ прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори, сред които забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия, несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, конституционен и системен проблем – намеса в свободната стопанска инициатива.

От организацията изтъкват, че задължаването на търговски дружества да следват процедури, предназначени за публични институции, противоречи на принципите на пазарната икономика и води до ограничаване на възможността им да осигурят качествена услуга. Веднъж възприет този принцип, това би могло да подложи на риск инвестиционни намерения в редица други ключови сектори, в които българското правителство вече е ангажирало международен интерес и партньори, се каза в становището на организацията. Според КРИБ, ако държавата настоява за необходимо да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане чрез пропорционални и установени на европейско ниво механизми като конкурентни процедури, централизирани търгове и други.

В заключение от Конфедерацията смятат, че твърдяното от Комисията нарушение е неоснователно и не налага промяна в националното законодателство. България разполага с убедителни правни и фактически аргументи да защити пред Съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публичноправните организации. Това е в интерес на държавата, на системата и най-вече – на пациентите, посочват от Конфедерацията.

В началото на декември Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че държавата не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. Комисията смята, че понастоящем българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки дори когато те получават повече от 50 на сто от финансирането си от публични източници. Това изключване не е в съответствие с определението за "публичноправни организации", посочено в директивата. Въпреки че България е внесла изменения, българските законодатели все още не са ги приели официално. Освен това, дори и да бъдат приети, изглежда, че те въпреки това не биха обхванали всички публично финансирани медицински заведения, което потенциално би довело до продължаване на нарушението. Като се има предвид това и фактът, че не е предоставен ясен график, Комисията реши да сезира Съда, съобщиха от ЕК в началото на декември.