Всяка страна има глас в Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято сила зависи от смислените идеи в паричната политика, посочи Антонио де Соуза, бивш гуверньор на Централната банка на Португалия, в отговор на въпрос на БТА.
На среща с български журналисти в Посолството на България в Лисабон той разказа за своя опит като управител на Банката на Португалия (Banco de Portugal) в периода от 1994 до 2000 г., който включва времето на приемането на еврото от страната, която е сред първите 11, въвели единната валута - първо електронно от 1999-а, а след това и физически от 2002 г.
"Когато ставаше въпрос за Португалия, аз бях глас, който не беше заглушен, преди да успея да постигна поне нещо, което беше приемливо за нас. В крайна сметка зависи от вашия управител, защото той може да има повече или по-малко глас, ако е способен да наложи своята личност и своите идеи, най-вече не толкова личност, колкото повече идеи, които имат смисъл от научна или парична гледна точка", каза Антонио де Соуза, който в момента е член на Управителния съвет на Банката на Португалия.
Според него еврото е направило нещата по-предвидими за страната му, която е била силно обвързана с финансовите пазари. А най-големият проблем е бил стабилизиране на националната валута - португалското ескудо, за да бъде Португалия избрана сред държавите, които да въведат първи единната валута. Важна за това била и подкрепата на основните партии в Португалия за еврото.
Ние бяхме в най-лошата позиция по отношение на шансовете за участие и всъщност бяхме едни от малкото, които стриктно спазваха всички критерии, спомни си той.
По думите му създаването на евросистемата е означавало изграждане от нулата на нещо напълно ново. Имахме срещи поне два пъти месечно, което вече не е така, защото сега всичко е уредено и нещата вървят нормално, обясни той. Но на прага на валутния блок за първите страни ситуацията е била свързана с много работа по нещо, което никой не е знаел как точно ще изглежда.
Това е причината, поради която еврото беше създадено финансово на 1 януари 1999 г., но вие го видяхте в джобовете си едва на 1 януари 2002 г. Така че тези три години бяха в известен смисъл буфер, за да можем да подготвим всичко напълно, защото най-лошото, което можеше да се случи, беше да стигнем до 2002 г. и нещо да не функционира, каза Антонио де Соуза. По думите му по отношение на изгледа на парите не е постигнат консенсус за пълна равнопоставеност и именно това личи в националната страна на монетите. Но за банкнотите, ако са различни за отделните страни, няма да повярвате, че те имат еднаква стойност, обясни той защо те са еднакви за всички.
Платежните системи също е било необходимо да бъдат унифицирани, за да не настъпи хаос, както и счетоводните процедури.
България обаче по думите му е в съвсем друга позиция днес, над 25 години по-късно. "Имате предимството, че всичко вече е направено. Вашата Централна банка ще знае точно какво трябва да направи", подчерта той.
Освен постигането на съгласие в ЕЦБ по основните въпроси на структурата, другото, което е трябвало да направят страните, е да обяснят възможно най-добре на гражданите си какво ще се случи и какви ще бъдат последствията за ежедневието им. Тригодишният период между 1999 и 2002 г. не беше необходим, защото всичко беше готово в началото на 2001 г. Но ние вече бяхме обявили, че ще е 2002 г., така че не искахме да създаваме още по-голяма бъркотия, каза той.
Португалия посреща еврото физически в началото на 2002 г. с над 500 банкомата в цялата страна. Около 1 процент от тях не са работели в първия ден, но за ден-два са били препрограмирани. Според него е било лесно превръщането на ескудото в евро, защото 200 към 1 е кръгло число. Периодът за адаптация е бил шестмесечен, но само след три месеца около 98 на сто от старите банкноти вече са били в трезорите на банките.
Икономиката продължи да бъде основно същата още две или три години. С много силен сектор на жилищното строителство. Лихвените проценти бяха също толкова ниски, разказа Антонио де Соуза. Оценката тогава била, че е имало закръгляне на цените нагоре при малките покупки, плащани в брой, което е формирало еднократен ръст на инфлацията от порядъка на 0,2-0,3 процентни пункта.
През следващата година не е наблюдавано вече никакво въздействие. Еврото постепенно донесло на страната увеличение на чуждестранните инвестиции и растеж на икономиката, движен както от жилищното строителство, така и от разрастването на туризма.
Преживяла голямо увеличение на външния си дълг, "защото беше евтино и лесно" да бъде натрупан, днес Португалия е категорична, че е научила урока си по трудния начин, излизайки от финансовата криза с всеобщо намаляване на заплатите - и в публичния, и в частния сектор, не скри бившият гуверньор.
"Сега има огромно съгласие, че не можем да имаме дефицит от 3 процента. Трябва да имаме нулев дефицит. И всъщност през последните 4 или 5 години сме били около нула, обикновено дори с излишък", посочи той и допълни, че общо за всички големи партии в страната е мнението, че публичният дълг трябва да бъде контролиран.
Материалът е в резултат на организирано посещение на български журналисти в Португалия, което е част от дейностите на Министерство на външните работи на България, включени в Плана за действие в изпълнение на Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната.
/ИЦ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
