site.btaПоставянето на паметник на Захарий Стоянов срещу един от входовете на парламента предстои да обсъди Столичният общински съвет

Поставянето на паметник на Захарий Стоянов в зелената площ срещу северния вход на сградата на Народното събрание предстои да обсъди на утрешното си заседание Столичният общински съвет (СОС). Това предвижда дневният ред, публикуван на сайта на Съвета.

За визията на паметника на Захарий Стоянов е проведен конкурс, като спечелилият проект е на Иван Чолаков, Пламен Вълчев и арх. Димитър Младенов, пише в доклада, внесен от председателя на СОС Георги Георгиев и общинските съветници от различни групи Борислав Бориславов, Карлос Контрера, Ирина Йорданова, Грети Стефанова, Иван Таков.

Изработването и поставянето на паметника се финансира изцяло от Инициативен комитет за издигане на паметник на Захарий Стоянов в София, представляван от Димитьр Главчев, по дарителска сметка на Българския червен кръст.

Захарий Стоянов има всепризнато значимо място в българската история и народната памет. За много поколения той е бил и ще остане пример за безкористно родолюбие и себеотрицание в името на една голяма идея - възстановяването и утвърждаването на независимата българска държава. Огромни са неговите заслуги към нова България - непосредствен участник в революционните борби до учредяването на българска държавност през 1878 г., летописец на национално-освободителното движение, страстен публицист, вещ дипломат и политик, изцяло посветил себе си на Отечеството, пишат вносителите на доклада.

Авторът на "Записки по българските въстания" е роден през 1850 г. в семейството на Стоян Джедев Далакчиев. Рожденото му име е Джендо Стоянов Джедев. Учи във взаимното училище в родното си село през периода 1856 - 1862. За известно време е овчар в Добруджа, както и абаджийски чирак в Русе. Важна роля за духовното и идейното му израстване играе читалище "Зора". Впоследствие се сближава с дейците на революционния комитет, като става и негов член през 1872 г. Захарий Стоянов участва в Старозагорското въстание (1875). Един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). От самото начало на въстанието става част от Хвърковатата чета на Бенковски. На 19 май 1876 г. е арестуван, а на 1 август с.г. е въдворен в родното си село.

По време на режима на пълномощията отива в Пловдив, където е служител на дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882 г. - 1885). Оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). След него се установява в София, където последователно става народен представител в IV Обикновено Народно събрание (ОНС). подпредседател и председател на V ОНС (1887-1889).

По случай двегодишнината от встъпването на престола на княз Фердинанд I Захарий Стоянов е удостоен през 1889 г. с Княжеския орден ,.Св. Александър" I степен. Умира на 2 септември 1889 по време на посещение на Парижкото изложение.

Освен с революционна и обществено-политическа дейност, Захарий Стоянов развива и мащабна литературна и публицистична дейност. Сътрудничи на редица периодични издания - "Работник", "Свобода", "Народний глас", "Свирка", "Търновска конституция", "Борба". Активно сътрудничи на редица чужди вестници.