site.btaАрхивът в Кюстендил показва дигитална фотоизложба с кадри от посещението на австрийския император в Кюстендил през 1918 г.

Дигитална изложба на тема „Кадри от посещението на Карл I в Кюстендил на 18 май 1918 г. (по документи на Държавен архив – Кюстендил)“ се представят в Кюстендил. Изложбата е по повод 105 години от паметното събитие и във връзка с 60-годишнината на Държавен архив – Кюстендил. 

Дигиталните копия на снимките, използвани в изложбата, са от фонд „Военни снимки – Кюстендил (1877 – 1944)“, посочиха от архива.

Оттам разказаха, че Карл I Франц Йозеф (1887 – 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III и крал на Унгария (1916 – 1918, по право 1916 – 1920) като Карой IV. Той е последен представител на династията Хабсбурги. Женен е за италианската принцеса Зита Бурбон – Пармска (1892 – 1989). Императрица Зита е еднокръвна сестра на българската княгиня Мария - Луиза, съпругата на цар Фердинанд I.

На 18 май 1918 г. австрийският император Карл I заедно с цар Фердинанд посещава Главната квартира на действащата армия в Кюстендил, като предишния ден е в София, придружаван от съпругата си Зита. 

В дневника си от 1918 г. кюстендилската поетеса Веса Паспалеева описва това бележито историческо събитие в Кюстендил. „Целият град е в трескаво очакване … О, колко личности бяха нахлули с гладко изгладени рединготи, вмирисани на нафталин… може би неизвадени от сватбата или пък от Коледа на Коледа – обличани и пак грижливо оставяни в очакване за славни дни… Но да оставим фраковете и медалите… След тричасово напрегнато чакане и безгранично любопитство топовият салют извести пристигането на височайшите гости… Едно общо раздвижване и почит – силно издаване напред, което бе отблъснато от множеството блестящи на слънцето щикове… Всред бурни овации и ураган от цветя негово апостолическо и кралско величество австрийският император мина, обкръжен от няколко лица и след неговия автомобил – плеяда от други, носещи надути питки, по-скоро тлъстички членове на безконечната свита... Безбожно измъчване на войниците да дефилират пред гостите… Ах, ами четвъртият стар подпоручик – някогашният мой добър учител! Нима мога да забравя как отчаяно маршируваше… О, българска военна слава! О, бранна суета!...“, пише тя, цитирана в експозицията на Държавния архив в Кюстендил.