site.btaПозиция на ПП "България Може"

По-значими разходи и рискове заради въвеждането на еврото в България (не са подредени по важност)

1.     Еднократно повишаване на цените заради смяната на левове с евро – продължителност от средата на 2025 г. до края на 2026 г.

2.     Трайно по-високи темпове на инфлация след това. От една страна заради по-лесния достъп до финансиране на  бюджетните дефицити чрез емисии на държавен дълг, по-ниските ликвидни изисквания към търговските банки (намален коефициент на минималните задължителни резерви) и увеличаването на техните вложения в кредити и други дългови инструменти заради директния достъп до ликвидност от Европейската централна банка. В резултат от това темпът на нарастване на паричното предлагане ще се повиши и ще превишава още повече темпа на изменение на производството. От друга страна – дори да се приеме, че може да има позитиви за икономиката моделът на растеж, основан на стимулиране на търсенето неизменно води до инфлация.

3.     Повишаване на цените на недвижимите имоти – безспорна полза за собствениците им, но ще направи жилищата по-труднодостъпни за младите семейства и семействата, на които се налага да се местят в по-голям град.

4.     Лихвите по ипотечните кредити в България вероятно ще се повишат, тъй като понастоящем те са сред най-ниските в ЕЗ. Левовите индекси, които търговските банки използват за определяне на базисния лихвен процент, ще престанат да съществуват и ще бъдат заменени с такива в евро. Дори първоначално процентите да се запазят непроменени с течение на времето те ще се повишат над настоящите си равнища. Това ще увеличи размера на погасителните вноски и ще затрудни обслужването им. Възможно е поради това семейства да започнат да губят жилищата си.

5.     Еврото вероятно ще се отрази по различен начин на отделните социални групи и не бива да се твърди, че за всяка от тях ще има нетни ползи. Еврото ще се отрази позитивно на финансовия сектор, на някои бюджетни служители и най-вече на управляващите политици, които ще разполагат с повече ресурси. В същото време големите дефицити ще допринесат за невъзможност някои групи да бъдат компенсирани заради по-високата инфлация. По този начин социалното неравенство е възможно да се задълбочи.

6.     Българската икономика вероятно ще стане по-уязвима на специфични за нея шокове. Българската народна банка вече няма да разполага с инструменти за реакция към такива шокове. а мандатът на ЕЦБ се отнася до еврозоната като цяло, но не и за отделни (относително малки) държави.

7.     Допълнително ще бъде отложено провеждането на необходимите структурни реформи. По-високият кредитен рейтинг заради еврото ще означава по-ниска цена на финансиране с дълг и това ще купи допълнително време за политиците и ще намали още повече склонността им да правят реформи.

8.     Държавата (изпълнителната власт и централната банка), банките, бизнесът и домакинствата ще понесат различни и в някои случаи значителни разходи за въвеждане на еврото. В тях се включват изтегляне на съществуващите банкноти и монети от обращение и предаването им на ЕЦБ. Промяна на информационни, счетоводни системи, двойно обявяване на цените, покупка на стартови пакети от монети при търговците на дребно, обмен на валута, промяна на платежните системи.

9.     Необходимо е да се направят вноски в капитала на ЕЦБ и на Европейския механизъм за стабилност от държавата, но те ще представляват активи за нея. Възможни са загуби заради механизма за разпределението на приходите от дейността на ЕЦБ от управление на наличните пари.

10.  Банковата система няма да стане по-сигурна, а дори е възможно да поема повече рискове. И понастоящем България е част от Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране заради механизма за тясно сътрудничество с ЕЦБ. Заради това ЕЦБ вече пряко надзирава системно значимите кредитни институции.