site.btaЦентър за изследване на демокрацията: Руският нефт формира над 90 на сто от вноса в Унгария

Данните сочат, че продължаващата зависимост се дължи на политически и търговски решения, а не на ограничения в доставките

Унгария е увеличила зависимостта си от вноса на руски суров петрол до над 92% от общия внос през 2025 г., четири години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, въпреки наличието на реалистични алтернативи. Нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията – „Прекъсване на връзката: Доставките на руски петрол за Централна Европа не са незаменими“ – показва, че тази зависимост не е резултат от технически ограничения или

икономическа необходимост, а от политически и търговски решения, които продължават да насочват значителни приходи към Кремъл.

„Четири години след началото на пълномащабната инвазия на Русия Унгария е увеличила зависимостта си от руски петрол до над 90%. Твърденията, че операторът на хърватския петролопровод начислява завишени такси на унгарският петролен монополист, МОЛ, не са подкрепени от наличните данни: транзитните такси за неруски петрол през Хърватия са почти наполовина по-ниски от тези, които Унгария плаща за транспортиране на руски суров петрол през Украйна“, казва Айзък Леви, ръководител на екипа за анализ на енергийните отношения между Европа и Русия в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).

„Няма технически или икономически основания за удължаване на дерогацията от европейските санкции срещу вноса на руски петрол в Централна Европа. Продължаващата зависимост на Унгария е политически избор, който отслабва единството на ЕС и подкопава доверието в санкционния режим. Прекратяването на вноса на руски суров петрол до края на 2026 г. е както постижимо, така и от ключово значение за подобряване на дългосрочната енергийна сигурност на Европа“, заяви Мартин Владимиров, директор на Програмата „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Анализът показва, че след като през 2022 г. ЕС предостави временна дерогация от ембаргото върху руския петрол, Унгария е превърнала изключението в структурен пропуск. Делът на руския суров петрол във вноса на страната е бил 61 на сто през 2021 г., а през 2025 г. надхвърля 92 на сто.

От началото на войната продажбите на нефт и газ към Унгария, Словакия и Чехия са донесли над 13 млрд. евро данъчни приходи на руската държава. Само през 2025 г. унгарският внос на руски суров петрол е генерирал приблизително 85,8 млн. евро месечно приходи от данък върху добива в Русия. Въпреки че основната унгарска петролна компания MOL се е възползвала от отстъпката в цената на руския петрол – спестявайки около 47,3 млн. евро месечно през 2025 г. – тези ползи не са прехвърлени към потребителите. Напротив, средните седмични цени на горивата преди данъци в Унгария са били с 18 на сто по-високи от тези в съседна Чехия, която вече е прекратила вноса на руски петрол.

Икономическите ренти от отстъпката при руския петрол се концентрират основно в MOL, която притежава и управлява всички рафинерии в Унгария и Словакия. Оперативната печалба на компанията е нараснала с 30 процента над равнището отпреди инвазията, а три фондации, свързани с министър-председателя Виктор Орбан, контролират 30,49 на сто от акциите на компанията, което позволява свръхпечалбите да се насочват към едни от най-влиятелните мрежи на завладяване на държавата в Унгария.

Твърденията, че диверсификацията би довела до по-високи цени или до прекъсване на доставките, не са подкрепени от доказателствата. Транзитните такси за неруски петрол по хърватския петролопровод „Адрия“ са с около 1.7 пъти по-ниски от тези за руския суров петрол, транспортиран по „Дружба“ през активна военна зона. Унгарските рафинерии технически могат да преработват неруски суров нефт и са го правили в миналото без прекъсвания на доставките. България и Чехия, които вдигнаха своите дерогации от европейското ембарго съответно през 2024 г. и 2025 г., не са изпитали сътресения в снабдяването и запазиха едни от най-ниските цени на горивата в ЕС. Централна Европа вече разполага с необходимата инфраструктура за диверсификация.

Петролопроводът „Адрия“ има достатъчен капацитет да покрие нуждите на рафинериите в Унгария и Словакия, а допълнителни маршрути – като потенциалното възстановяване на петролопровода Одеса–Броди – биха могли да предоставят необходимата устойчивост и разнообразие на петролните доставки. Необходимите следващи стъпки за пълно прекратяване на европейската зависимост от руски нефт включват разширяването на рамката REPowerEU с цел прекратяване на дерогацията за Унгария и Словакия, въвеждане на обвързващи тримесечни цели за намаляване на вноса до пълно прекратяване до края на 2026 г., забрана на транзита на руски суров петрол през Унгария към Сърбия с цел предотвратяване появата на нови пропуски в санкционното законодателство на ЕС, както и провеждане на независим одит на транзитните такси по „Адрия“, подкрепен от арбитражен механизъм с участието на ЕС.

Последният етап от енергийното отделяне на Европа от Русия е лесно постижимо, но изисква политическа воля за затваряне на огромните пропуски в санкционното законодателство, които продължават да финансират военната машина на Кремъл. 

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.eu

Статия в CNN

Доклад "Прекъсване на връзката"