site.btaАнализ на Амнести Интернешънъл за правата в България през 2025

Правата на човека през 2025 година в България: Права под натиск и граждани, които се изправят, за да ги защитят

Докато институциите празнуваха политически постижения и напредък към еврозоната през 2025 година, Амнести България отбеляза нарастваща тревога сред общности, журналисти, социални работници и защитници на правата на човека. Ежедневната им работа, от подкрепа за жертви на насилие до помощ на бежанци, мигранти и хора, търсещи закрила, до защита на деца, документиране на злоупотреби или просто опит да получат достъп до основни услуги, бе поставена под въпрос, заради политически мотивирани атаки, целящи да очернят труда им.
Свободата на изразяване бе подложена на силен натиск. Журналистите, разследващи злоупотребата с публични средства, бяха изправени пред съдебни дела и заплаха от наказателни санкции, дори за отразяване на достоверно документирани публични теми. Когато съдилищата осъдиха медия и репортер за клевета, въз основа на обществено известни факти, посланието беше ясно: отразяването на истината може да има цена. Междувременно предложенията за закони, които биха наказвали журналистите само за публикуване на информация за личния живот, предизвикаха смут и доведоха до “охлаждащ ефект”.
"Основната тревожна тенденция, която Амнести отчита за България през тази година, е нарастването на авторитарните практики, които целят ограничаване на правата и свободите ни. Доказателствo за това са, например, зачестилите SLAPP дела - буквално преди 2 седмици кметът на район Илинден Емил Бранчевски заведе такива съдебни искове с искане за над 50 000 лева срещу двама граждани, изразили критично мнение към него в социалните мрежи. За нас подобни искове представляват сериозна заплаха за свободата на изразяване в страната, като се опитват да създадат атмосфера на страх и да налагат автоцензура.", каза Найден Рашков, Директор на Амнести България.
Ограничаването на свободата сдружаване и на мирни събрания бе друг болезнен проблем за гражданското общество. Организации и доброволци бяха обявени за „чуждестранни агенти“, подложени на натиск и заплашени от стигматизация, ако се опитат да организират събития или да защитават непопулярни каузи.
Насилието срещу жени остана тревожно високо. Нашумялото дело на Дебора буксува, докато най-малко 23 регистрирани убийства на жени през 2025 г. подчертаха колко слаба остава реакцията на държавата.
Децата също не бяха пощадени. Докладите за малтретиране и пренебрегване в пансиони и институции шокираха българската общественост. Надзорът беше неадекватен, отчетността – минимална, а много жертви продължават да живеят с травми и в несигурност.
Дискриминацията на етническа основа продължи да се разпростира. Десетки ромски семейства в столицата бяха подложени на принудително изселване, в резултат на което останаха без дом и без адекватен подслон. Междувременно по-възрастните граждани и хората в социални заведения, включително хората с увреждания и обитателите на частни домове бяха изложени на неглижиране, малтретиране или унизително отношение.
Бежанците, мигрантите и търсещите убежище и международна закрила продължиха да понасят тежестта на строгия граничен режим. Трагичната смърт на трима непълнолетни близо до турската граница предизвика вълна от възмущение, но независими разследвания и институционална отчетност все още не са налице.
Основни права като правото на здравеопазване и на вода също бяха подложени на натиск. Много възрастни и хронично болни хора съобщиха за затруднения при достъпа до грижи, включително по време на кампаниите за ваксинация срещу COVID-19. В няколко региона недостигът на вода и повредената инфраструктура предизвикаха протести. Това бе драматично напомняне, че гражданските и икономическите и социални права не са абстрактни идеали, а ежедневни необходимости.
Половин година преди настоящите протести, Амнести Интернешънъл България събра активисти, експерти и граждани за представянето на годишния доклад на организацията по време на публичната дискусия „Правата в действие: непоколебими гласове за справедливост“. Събитието послужи като ранно предупреждение, че гражданското пространство в България и в целия регион е под нарастващ натиск. Гостите от Сърбия и Грузия споделиха какво са научили от месеците на протести в собствените си страни, а именно че когато хората са обединени, могат да променят политическите реалности. Общото послание е, че хората никога не трябва да подценяват собствената си сила да се застъпват за истината, достойнството и справедливостта.
"Никога не бива да се отказваме да се борим за правата си - своите и тези на хората, които са по-малко облагодетелствани от нас - цивилизацията ни се основава на кооперация и сътрудничество и само с активно участие можем да си гарантираме, че ще запазим ценностите, които ни свързват като общество.", допълни Найден Рашков.
До края на годината опасенията, изразени през април, станаха видими по улиците. Онова, което можеше да остане скрито в публичните регистри, излезе на преден план, когато десетки хиляди българи излязоха на улицата в началото на декември 2025 г. срещу спорния проектобюджет на правителството – първият, изготвен в евро преди приемането на новата валута. Протестите се разпространиха от София до десетки регионални градове, привличайки тълпи, които казаха “НЕ” на непрозрачните процеси и задкулисните политически решения. Бюджетът се превърна в искрата на по-дълбоки недоволства – корупция, неравенство, липса на прозрачност, ненужен икономически натиск върху работещите семейства.
Тези демонстрации ни напомнят, че борбата за права не се води само в съдилища, институции или доклади на неправителствени организации. Тя се води от хора, които изискват достойнство, справедливост и уважение.