site.bta Българска стопанска камара: Оправдава ли очакванията прилагането на изкуствен интелект в охранителната дейност

По данни на Евростат в „Дейности по охрана и разследване“, код N80, в Р България работят над 50 хиляди заети лица. В Секторни анализи, разработени през 2012 г. и 2013 г. от Българската стопанска камара (БСК), по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) в „Дейностите по охрана и разследване“ са били заети над 70 хиляди лица. 

В проучване през 2024 г., инициирано от  Българската камара за охрана и сигурност (БКОС) относно авторитета на охранителната професия, 90% от възложителите и 67% от охранителните фирми са потвърдили, че охранителите в някаква степен са загубили добрата си репутация, което е в пряка връзка с непривлекателността на охранителната професия и води до сериозен дефицит на човешки ресурс с подходяща квалификация и интерес за работа в охранителния бранш. Недостигът на квалифицирани и мотивирани кадри, в комбинация с развитието на технологиите, закономерно води до разработването и внедряването на интелигентни системи за сигурност, както и прилагането на изкуствен интелект (ИИ, AI)^[1] в охранителната дейност. 

През 2025 г. БКОС осъществи проучване за ефективността на изкуствения интелект в охранителната сфера. Поставената цел е да се внесе яснота и да се даде отговор относно възможността ИИ да измести в обозримо бъдеще човешкия фактор, както и какви са нагласите и очакванията на клиентите и на фирмите, доставчици на услуги за сигурност.

В по-общ план, въпреки големия интерес към ИИ и широкото му прилагане във всички сфери на живота и бизнеса, нов доклад на MIT, цитиран от Fortune^[2], установява, че 95% от опитите за внедряване на генеративен AI в бизнеса са се провалили. Докладът, озаглавен "The GenAI Divide: State of AI in Business 2025", показва, че едва около 5% от компаниите успяват да постигнат "бързо ускоряване на приходите", докато огромното мнозинство не постига никакъв ефект.^[3]

Охранителният бранш не прави изключение от общата тенденция, в него все повече се прилагат интелигентни технологии за повишаване на ефективността на услугите за сигурност – най-разпространено засега е аналитичното видеонаблюдение, което може да бъде интегрирано и с други системи за сигурност, както и да провокира допълнителни автоматизации и функционалности.

Според д-р инж. Енчо Енчев, професионалист с дългогодишен опит в сферата на частните услуги за сигурност, „…изкуственият интелект категорично има приложение в охранителната дейност“. Енчев смята, че „…интелигентните системи за сигурност все още не са достатъчно ефективни, но много високотехнологични компании правят огромни инвестиции в тази посока и се очаква, че в скоро време ИИ ще замести в голяма степен не само операторите в центровете за видеонаблюдение, а и вземащите решения Оперативни дежурни, ще облекчи и автоматизира в значителна степен пропускателния режим в обектите и други свързани с охраната дейности. Така физическата охрана, където не може да бъде изцяло заменена, ще се превърне в „бутикова“ и значително по-скъпо струваща услуга. Засега реално възможностите, които изкуственият интелект предлага, оправдават в ограничена степен очакванията на обществото и бизнеса.“

В банковия сектор са извършвани тестове с видеоаналитични системи, които имат ресурс да разпознават оръжие, маскирани лица, вдигнати ръце, човек на земята, агресивно и нетипично поведение и др., но получените резултатите не са достатъчно надеждни, за да оправдаят скъпоструващата услуга. Въпреки че човешкото око след двадесет минути концентрирано гледане на видеозаписи се уморява и не може да следи и анализира пълноценно видяното, оказва се, че при физическото наблюдение фалшивите сигнали са по-малко от тези на видеоаналитичните конфигурации. В резултат Мониторинг центровете продължават да играят своята съществена роля при управлението на охранителните системи, независимо от нивото на внедрените интелигентни компоненти.

Друго възможно приложение на ИИ е лицевото разпознаване – въвеждането на изображения на лица, извършили престъпни деяния, с цел ограничаване и недопускането им в търговски обекти, банкови офиси и др. От страна на клиентите-ползватели се наблюдава засилен интерес към този вид услуга. За тях е много ефективно видеоаналитичната система да разпознава нежеланите лица, да подава сигнал на охраната, с цел тяхното недопускане в охранявания обект. Проблемът, който възниква пред тази функционалност, са сериозните ограничения, които се налагат от действащата нормативна уредба.

В своя доклад „Особености на законодателството при използване на видеонаблюдението в търговските обекти“, презентиран на  международна научна конференция на тема: „Сигурност и противодействие на престъпността: Нови тенденции в областта на правоприлагането“ - 24-26 септември 2025 г., гр. Бургас, докторант Николай Цветков, представи  някои съществени правни ограничения пред употребата на ИИ:

„В зоните на камерите при някои биометрични видеосистеми, в зависимост от техния брой и техническа спецификация, попадат всички физически лица, без значение дали са дали съгласие за събиране на биометрични данни, и се създават биометрични модели. Те се съпоставят с лицата, които са предварително въведени в базата данни, с тези, които не са регистрирани, което засяга всички лица, преминали през тази зона и, съответно – изключението в чл. 9. &2 от Общия регламент относно защитата на данните” (ОРЗД). От друга страна, ОРЗД трябва да бъде „за всички лица, заснети от камерите“.“

В доклада на Н. Цветков се посочва също, че „Лицевото разпознаване става възможно с използване на ИИ, който анализира лицевите характеристики, идентифицира и потвърждава. Евентуална законова възможност в обществено достъпни места, каквито са търговските обекти, е да се внедрява система с ИИ (чл. 3, т 1 „... машинно базирана система, която е проектирана да работи с различни нива на автономност и която може да прояви адаптивност след внедряването си...“) за събиране на „биометрични данни“ (чл. 3, т. 34), за „биометрична идентификация“ (чл.3 ,т 35) и „биометрична проверка“ (чл.3, т. 36) и „система за дистанционна биометрична идентификация“ (чл.3, т. 35) - Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Акт за изкуствения интелект). Подобна възможност ще повиши ефективността от извършваната охранителна дейност, но същевременно ще създаде потенциален риск за правата и свободите на субектите на тези данни. Последният Регламент има за цел да осигури безопасно навлизане на ИИ в живота на хората, да очертае правила, да забрани конкретни практики и да въведе изисквания към тях, и задължения към опериращите с тях. Използването на дистанционна биометрична идентификация в реално време на обществено достъпни места за правоохранителни цели е включено в забранените практики в областта на ИИ. В строго определени изключения – при разследване на тежки престъпления, застрашаващи живота и здравето на хората, и при спазване на редица изисквания, е допустимо използване на ИИ (чл.5, (1), б. „з“ от Регламент (ЕС) 2024/1689). В този смисъл е и Становището на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която счита, че няма основание за допустимост относно въвеждане и последващо обработване на данни на лица, извършили кражби в магазини, тъй като „не представлява причина от важен обществен интерес“ по реда на чл. 9, &2, т. б. и ж., както и на останалите условия за допустимост в &2 от Регламент (ЕС)2016/679). За основателна причина от обществен интерес, се счита „…обезпечаването на сигурността в обекти на националната сигурност или елементи от критичната инфраструктура на страната“ (т. 4 от Становище на КЗЛД).

„Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД), в т. 82 от „Насоки № 3/2019, относно обработването на лични данни чрез видео устройства също определя, че когато администратор на данни предприема действия по установяване на повторно влизане на лице (субект на данни) в зона с видеонаблюдение, това действие представлява опит за уникално идентифициране на физическо лице и директно попада под разпоредбите на чл. 9 от Общия регламент относно защитата на данните”.

Следвайки логиката на все по-осезаемото навлизане на високотехнологичните процеси и технологии в реалния живот, не можем да приемем, че в обществото ще има „стерилна ниша”, която ще остане встрани от процесите на развитие и усъвършенстване. Разбира се, времето ще покаже дали е възможно технологиите да „превземат“ охранителния сектор, но засега и в обозримо бъдеще човешкият фактор ще продължава да има съществено значение в индустрията на частните услуги за сигурност.

Автор:
Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност

 [1] Изкуственият интелект (ИИ; на английски: artificial intelligence, AI) е интелектът, демонстриран от компютри, за разлика от естествения интелект, демонстриран от животни и хора. Това е науката за концепциите, които правят възможно компютрите да извършват задачи, които могат да бъдат разглеждани като интелигентни. Изкуственият интелект при поставяне на задача има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели

[2] https://fortune.com/2025/08/18/mit-report-95-percent-generative-ai-pilots-at-companies-failing-cfo/

[3] Източник: https://it.dir.bg/tehnologii/ai-ne-opravdava-interesa-na-investitorite