site.btaОБНОВЕНА Няма да се изисква квалифицирано мнозинство при избора на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, реши парламентът

Парламентът прие на второ четене промените в  Закона за противодействие на корупцията. С приетите текстове отпада квалифицираното мнозинство от две трети от народните представители при гласуването на членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).

Досега действащият закон предвиждаше членовете на антикорупционната комисия да се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители. Промените предвиждат още Номинационната комисия да може да провежда заседания и да взема решения с гласовете на не по-малко от четирима от членовете ѝ. Измененията в Закона за противодействие на корупцията бяха внесени от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) и бяха приети на второ четене на заседание на комисията по конституционни и правни въпроси вчера.

Измененията влизат в сила от деня на обнародването им. Според сегадействащото законодателство при всеки избор на членове на Комисията се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове - по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и от Сметната палата. 

По-късно днес се очаква на заседание на парламентарната ресорна комисия депутатите да утвърдят правилата за работа на Номинационната комисия, която според Закона за противодействие на корупцията разглежда мотивираните предложения за членове на антикорупционната комисия и извършва подбор за допустимост на кандидатите. 

В хода на разискванията Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че промените, с които отпада квалифицираното мнозинство, се правят, явно защото ГЕРБ, "ДПС-Ново начало" и техните патерици "Има такъв народ" и БСП не могат да съберат квалифицирано мнозинство в това Народното събрание. Никакви промени за справедливостта и борбата с корупцията няма да бъдат приети с този законопроект. Просто ще бъде направено така, че да могат удобните хора да бъдат предложени, коментира депутатът. Колегата му Цвета Рангелова посочи, че цялото бързане е заради обстоятелството, че "един от главните корупционери на републиката - тогава финансов министър, Асен Василев" е включил тези правила за избор на комисията в Плана за възстановяване и устойчивост. Тя попита доколко прозрачни са правилата и как тези правила ще гарантират липсата на политическа ангажираност при вземането на решения от Номинационната комисия. По думите ѝ такава политическа ангажираност не би трябвало да съществува при членовете, които ще бъдат излъчени от ВКС и Висшия адвокатски съвет. Такава обаче категорично ще бъде налице при представителите на Министерството на правосъдието, омбудсмана и членовете на Сметната палата, смята тя.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев отговори на "Възраждане", като посочи, че мнозинството от две трети се намалява на обикновено в съответствие с конституционните разпоредби и решението на Конституционния съд от 26 юли 2024 г. Конституционният съд ни е казал право в очите, че не може парламентът сам да въздига квалифицирани мнозинства, поради което тази норма по същество противоречи на Конституцията, коментира министърът и добави, че именно за да приведат закона в съответствие с нея, са длъжни да го променят. Впрочем в този смисъл е законопроектът на колегите от ПП-ДБ, депозиран в Народното събрание на 15 януари, въпреки политическите ни неразбирателства, по този въпрос, изглежда, спор няма, каза той.

Министър Георгиев обясни, че реформите са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост. По същество поетият ангажимент, подписан от България, е за антикорупционна реформа в три стъпки. Първата стъпка е реформа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и разделянето ѝ на двете комисии, (бел. ред. Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество), придаването на разследващи функции, засилване на гаранциите за прозрачност в процеса на работа. По думите му втората стъпка е условие за второ плащане и е свързана с осигуряване на такива изменения, които да гарантират прозрачен процес по назначаване. По думите му, за да може България да отчете второто плащане, което е за над милиард и триста милиона лева, е необходимо и последната част от задачата да бъде изпълнена, а именно правилата, които следва да бъдат обсъдени днес в парламентарната антикорупционна комисия, довършват процеса по даване на гаранции за прозрачен, независим избор. Министър Георгиев поясни, че с промените в закона се дава възможност да не бъде блокирана работата на Номинационната комисия, тъй като има възможност при петима членове в комисията тя да работи при присъствието на четирима от тях. Министърът бе категоричен, че приемането на промените е важно, защото българските граждани имат право на безвъзмездно финансиране от 10 млрд. лева. 

Христо Расташки от "Морал, единство, чест" заяви, че в България много отдавна няма борба с корупцията, както няма и борба с мафията. Кворумът за събрание на Номинационната комисия се намалява на четири души. За всички е ясно, че това се прави, защото управляващото мнозинство не може да се разбере, кой да бъде омбудсманът, смята той. Явно няма достатъчно удобни и послушни кандидати и затова променяме закона за противодействие на корупцията, коментира депутатът. 

Стою Стоев от "Продължаваме промяната - Демократична България" коментира, че едната част от промените са съобразяване с конституционното решение, а втората част са свързани с е намаляването на кворума на Номинационната комисия. Ние няма да участваме в гласуването по падането на кворума на комисията, защото макар да разбираме, че е конституционносъобразно то да падне, на мястото на него не се предложиха никакви мерки и гаранции за политическата независимост, каза Стоев. Лена Бориславова в реплика към колегата си посочи, че прави впечатление, че действително управляващото мнозинство се опитва да заобиколи малкото останали гаранции в закона след решението на КС за това как да не се допуска политизация и поставянето на послушни и удобни хора начело на антикорупционната комисия. Тя попита дали това управляващо мнозинство въобще води разговори с ЕК, за да се засилят гаранциите, че няма да има политически назначения или послушни кадри или, напротив, проактивно, както личи  в законодателното им предложение, се опитват да намалят тези гаранции, за да са сигурни, че ще продължават да имат послушна антикорупционна комисия, която ще преследва опозицията, ще арестува кметовете на опозицията посред нощ и ще им даде комфорта, че ще си правят каквото си искат, както досега. 

Министър Георги Георгиев отговори, че тези правила са комуникирани на няколко пъти от Надежда Йорданова по нейно време като министър на правосъдието. По времето на вашето управление, допълни той. . 

Станислав Балабанов от "Има такъв народ" се обърна към депутатите от "Продължаваме промяната". Ще ви припомня, че вашата политическа партия искаше да превърне КПКОНПИ в бухалка, заяви Балабанов. На депутата Стою Стоев той каза: "Обърнете се наляво, питайте кака ви, тя ще ви припомни. Тя беше там на тези срещи, водеше протокол, но имаше неща, които не попадаха в този протокол, такова нещо беше по отношение на идеята Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Това колко политическо неутрално е според вас?". Този, който подаде оставка миналата седмица, бе флагман на тази идея, посочи Балабанов. 

Васил Пандов от ПП-ДБ заяви, че когато се твори законодателство, юридическият формализъм е изключително опасен. Той може да доведе до привидно спазване на Конституцията и на закона, но и до постигане на резултати, които в дългосрочен план са абсолютно вредни. Когато се насложат множество такива актове на законодателство, правовата държава не функционира, макар че на хартия я има. Съгласен съм, че член 81 от Конституцията и мотивите в КС в тази връзка са безспорни. Ние няма да оспорваме решението на КС. Това, което е много важно, е анализът на намаляването на изискуемия кворум за работа и вземането на решения на Номинационната комисия. Това е една много същностна промяна, отбеляза Пандов. Той се съгласи с аргументите на колегата си Цвета Рангелова от "Възраждане" по отношение на политическата ангажираност на членовете на комисията. По думите на Пандов с промените мнозинството се свежда до четирима от петима души. Това, което се получава към момента, е четен брой членове на колективния орган. Какво се получава при едно мнозинство двама на двама – при този механизъм на паритет в колективния орган нищо няма да се промени. При паритет няма да бъде издигнат нито един кандидат, коментира депутатът и изтъкна, че този сценарий вече се е видял при избора на заместник-председатели на Сметната палата.

Николета Кузманова от "Има такъв народ" отговори, че с отпадането на квалифицираното мнозинство Народното събрание ще произведе избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, спазвайки Конституцията, а именно с обикновено мнозинство. Давайки възможност Номинационната комисия да заседава с кворум не по-малко от четирима души, ние всъщност гарантираме, че този орган ще може да работи. Номинационната комисия нито по действащия закон, нито по предложенията, които в момента обсъждаме, нито по правилата, които предстои да обсъждаме, няма правомощие да произвежда избор на членове на КПК. Орган по избора е пленарният състав на Народното събрание, добави Кузманова и изтъкна, че в този смисъл няма как да се блокира изборът на членове.