site.btaОБНОВЕНА БТА е основен източник на информация по европейските въпроси в България, заяви генералният директор Кирил Вълчев

Българската телеграфна агенция (БТА) е основен източник на информация по европейските въпроси в България, което е предмет на вашата комисия, както и от България в Европа, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев пред парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Депутатите изслушаха Вълчев във връзка с мисията на агенцията и дейностите ѝ по различни европейски теми.

Втората тема, с която се занимавате, европейските фондове – БТА има добър опит с тях, добави Кирил Вълчев.

Генералният директор на БТА предложи да бъде помислено за трайна и финансово, и кадрово обезпечена стратегия за информационно присъствие на България в Европа и на Европейския съюз (ЕС) в България: "Стратегия за предаване на информация за българския опит в ЕС в страните, които предстои да се присъединят към него, стратегия за българските общности с голям акцент върху българските медии и най-сетне, намиране на трайно и системно решение на въпроса за съфинансиранията по европейски проекти", обясни Вълчев. Моята молба е да се обърне внимание, че институции като нашата вероятно има и в много по-голям мащаб проблем със съфинансиранията, които няма как да бъдат осигурявани от собствените бюджети, каза още той.

Медиен хъб

БТА има кореспондент в Брюксел още от влизането на България в ЕС, отбеляза Вълчев. Той посочи обаче, че през 80-те години на миналия век БТА е достигала до 32 града в чужбина чрез кореспонденти. Аз заварих един постоянен кореспондент с трудов договор - само в Брюксел. Агенцията е останала без кореспонденти през 90-те години. Кореспондентите в Европа са били 18, 11 – в държави от сегашния ЕС, уточни Вълчев.

Другите медии използват най-често стрингери, т.е. хора с непостоянен ангажимент, на които се плаща за конкретно отразяване на събитие. Някои по-големи медии имат и постоянни кореспонденти, но ми се струва, че информацията, която получаваме от институциите на ЕС, не е достатъчно пълноценна. Отразяваме Европейския парламент, заседанията му, но нямаме капацитет да отразяваме в дълбочина, например, заседанията на комисиите на Европейския парламент, каза Вълчев.

Нашият план е да засилим този кореспондентски пункт, като го превърнем в истинско кореспондентско бюро, където да има поне още един кореспондент. България трябва да помисли за изграждане на медиен хъб, в който да се включат и кореспондентите на останалите медии, да се опитваме да работим заедно, така че да се отразяват максимално дълбоко важните за страната ни въпроси в европейските институции. Трябва да помислим за изграждане на кореспондентско бюро с офис, ние ги наричаме национални пресклубове, в Брюксел. В Белгия по различни данни има около 60 хиляди българи, отбеляза Кирил Вълчев.

С настоящия бюджет БТА е доста трудно да мисли да отвори такъв център. Не настоявам това да се случи веднага. По-скоро призивът ми е да мислим за стратегия как да имаме по-пълноценна информация, за да не се получава да бъдем изненадани от нещо, което се е случило в някоя комисия, обясни генералният директор на БТА.

БТА използва партньорство си с Европейския парламент, който осигурява финансирания за отразяване на сесиите на парламента и изпращаме в момента по двама души. Миналата седмица имах среща с ръководителя на дирекцията за комуникации и се обърнах към него с молбата да започнат да осигуряват възможност трима души от БТА да отразяват много по-пълноценно заседанията на парламента, както и на комисиите около самите заседания, което той пое ангажимент да направи, каза Вълчев.

Той обясни, че е започнал да възстановява кореспондентите в съседните европейски държави на България. Първият беше в Скопие. Навсякъде стратегията ни е да имаме втори човек, който да е местен. След Скопие открихме пресклуб в Букурещ, в Анкара, в Белград, сега подготвяме в Атина, каза Вълчев. Един кореспондентски пункт струва около 100 хил. лв. – кореспондент, офис, квартира и вторият човек, който помага. Това беше отразено само в първия бюджет на БТА, отбеляза Вълчев и добави, че се опитваме да продължим със собствени средства.

Българските общности

Присъстваме в Европа сред старите български общности. Имаме кореспонденти с национални пресклубове в Босилеград, в Тараклия и в началото на войната в Украйна открихме в Одеса, където само в града живеят между 50 и 60 хиляди българи, а в Одеска област – около 150 хиляди българи. БТА е единственият източник на информация от този регион и българската общност там, коментира Кирил Вълчев.

Трябва стратегия обаче за разширяване в европейски страни с новата българска миграция, като започнем от тези с най-големи общности – Испания, Германия, Великобритания, като ползваме местни хора. В момента се справяме с отразяването на тези общности, благодарение на контактите с малкото български медии, които са останали в тези страни, обясни Вълчев. Те са малко, намаляват все повече, защото България няма стратегия, подобна на тази с училищата, където действа доста стройно финансиране. Преди две години беше обявена програма за 200 хил. лв., които бяха дадени на 20 медии - по 10 хиляди лева, в целият свят.

Кирил Вълчев посочи, че БТА използва и специални пратеници. През миналата година по време на евроизборите направихме един експеримент. Благодарение на едно малко допълнително финансиране, което се дава на Българското национално радио, Бълграската национална телевизия и БТА за извънредни разходи по време на избори, изпратихме във всички европейски столици кореспондент и така добихме пълна картина, която пък позволи нашите партньори, като най-голямата по численост агенция в света - индийската, да отрази изобщо европейските избори през България, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че от индийската агенция изпратиха кореспондент в България.

Генералният директор на БТА допълни, че агенцията изпраща специален пратеник и за заседанията на Европейската централна банка.

Партньори на БТА

През септември 2022 г. официално бе поставено началото на Европейския нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество на 16 европейски информационни агенции, сред които и БТА. ЕНР има за цел да създаде център за качествена журналистика с равноправно участие на агенциите, посочи Вълчев. От юли 2022 г. до края на май 2025 г. БТА е публикувала 148 дайджеста (три до пет новини от България с европейски контекст), 187 новини в рубриката Europe in Brief на български език и е участвала заедно с други агенции в създаването на 128 обзора на английски език по важни за ЕС теми, посочи Вълчев.

Членуваме в няколко международни организации, които са доста полезни, като Европейския алианс на новинарските агенции със седалище в Швейцария. Приеха ни в организацията MINDS, която е като Г-20 на световните агенции. Вътре участват Австралия, Япония, Канада, Щатите, Индия и големите европейските агенции, каза още Вълчев и добави, че страната ни е седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции. Вълчев посочи, че БТА има договори с 29 агенции в Европа, като те са на безвъзмездна основа и общо 50 договора, включвайки другите континенти. Една от целите, които преследваме, е не само да получаваме безплатно информация от съответната държава, но и това ние да изпращаме информация за България всеки ден. Има всекидневно публикувана информация от България през БТА в тези агенции, която се използва съответно от другите медии, обясни Кирил Вълчев.

БТА има договори за партньорство с 42 от 51 университета в България, а утре ще подпишем с 43-ти, отбеляза Вълчев.

Рубриката БГ СВЯТ

Създадохме специална рубрика БГ СВЯТ, каза Вълчев и допълни, че през 2021 г. е имало 243 новини от българските общности, а през 2024 г.  – осем хиляди, като повечето са от Европа. 

ЛИК

Възстановихме издаването на списание ЛИК. Първо на български език, но по определени теми вече го издаваме на английски, испански, френски, японски. Сега подготвяме броя за българското председателство на ЮНЕСКО в Париж, на френски и на английски, освен на български език, каза Вълчев.

Направихме специален шрифт ЛИК. Предоставяме този шрифт абсолютно безплатно и се надявам, че и в Народното събрание ще имате интерес, какъвто вече няколко институции проявиха, допълни Кирил Вълчев.

14 века България

Българската национална телевизия, Българското национално радио и БТА обявиха съвместна инициатива, наречена „14 века България в Европа“, каза Вълчев. Той обясни, че ще бъдат отбелязвани значими за страната ни годишнини като 140 години от Съединението на България - 1885 г., което честваме този септември.

Опитът с европейски фондове

Знам колко много се обсъжда Планът за възстановяване и устойчивост. Ние имаме успешен опит. Имаме проект, който на фона на големите инвестиции, които се очаква да се направят, е в размер на под четири милиона лева - за цифровизацията на нашите архиви. Става дума за новините от 1898 г. до днес. Имаме най-големия архив от снимки в България. Само собствените ни са около два милиона, а най-ценните са около 600-700 хиляди, които сега цифровизираме, каза Вълчев.

Благодарение на този план успяхме да подредим архивите си в модерни помещения. Към края на месец май 63% от бюлетините са дигитализирани – от общо 5,3 млн. страници 3,3 млн. са дигитализирани, 55% от снимките също са дигитализирани, посочи Вълчев.

Очакваме одобрение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на проект по "Региони в растеж". Включени сме в интегрирания план на София. Успяхме да изчистим фасадата – махнахме климатиците, осветихме я. Това придава друг вид, когато влизаш в нашия град.

Сега целта е направим модерна градина – чрез растителност да са направени континентите, с информационни "гъби", по които да вървят новините от различни места по света. Стремим се по този проект да оправим сградата от гледна точка на енергийната ефективност. Целият проект е около седем млн. лв., проблемът е, че трябва да осигурим съфинансиране, допълни Кирил Вълчев.