site.btaИмаме радостта, че и от нашия народ произлизат велики светии, каза отец Йоан Петров от сливенския храм "Света Петка"

Имаме радостта да знаем, че и от нашия народ произлизат велики светии – каза в неделната си проповед по повод Деня на всички български светии отец Йоан Петров, предстоятел на храм „Света Петка“ в Сливен и духовен надзорник на Сливенската епархия.

Сред тях свещеникът посочи покровителката на храма – Света Параскева Търновска, както и Свети Йоан Рилски, Свети патриарх Евтимий и други. Той подчерта, че тези светии, макар и българи по произход, се почитат от целия православен свят, защото в Православието няма етнически граници – всички са едно в Христа.

Отец Йоан си спомни и за блаженопочившия Сливенски митрополит Йоаникий, когото нарече „светило и голям духовник“. „Той даряваше светлина на всеки, който се доближи до него. Тези, които търсеха духовна истина, я намираха чрез него. И той, подобно на Христос, обикаляше много места, за да помага на всеки, но малцина бяха онези, които истински желаеха среща с него“, каза отец Йоан.

„Нека по молитвите на днешните чествани светии Бог ни дари мъжество, сила и смелост да вървим уверено по пътя на светлината“, призова той и напомни, че най-силното оръжие, което Бог е дал на човека, е любовта.

„Истинският православен християнин, който търси Бога във всичко, знае, че Великден е всеки път, когато се събират двама или трима в името на Христос – и Той е между тях. Каква по-голяма радост от това – в тези разделни времена да сме заедно в дома Господен, където намираме утеха и топлина. Блажени са онези, които чуват божествения глас и се отзовават на Божия призив, защото Бог ги вика не към преходното, а към вечното. Човек е в своето естествено състояние, когато пребивава в общение с Бога“, каза още свещеникът.

Във втората неделя след Петдесетница Българската православна църква почита всички светии, живели по българските земи от I век до днес. Те са били християни от различни народности – някои от местните племена, обитавали тези земи преди идването на славяните и прабългарите, други – временни жители, войници или пленници, носили в сърцето си вярата в Иисус Христос и дори пожертвали живота си за нея.

След покръстването на българския народ значително нараства броят на светците – епископи със свят живот, народни просветители, монаси, монахини, отшелници, праведни мъже и жени, посветили живота си на Бога и на ближните, превърнали се в образец на християнски добродетели.

По-късно се явяват и новомъчениците, пострадали за вярата си по време на османското робство. Някои от тях се почитат особено в определени населени места или манастири, но всички са включени в календара на Българската православна църква.

Първите светци, живели по нашите земи, са апостолски ученици, проповядвали Христовото учение. След тях идват мъчениците от ранните векове, славянските просветители св. Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприан Цамблак – митрополит Киевски и Московски, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, софийските новомъченици Никола и тримата Георгиевци, както и габровските Дамаскин, Лазар, Онуфрий и други.