site.btaВтората неделя след Петдесетница е днес - на всички български светии, чества се и паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски

Втората неделя след Петдесетница е днес - на всички български светии. Чества се и паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски.

Във втората неделя след Петдесетница в Българската православна църква почитаме всички светци, които са живели в българските земи от първи век досега. Те били християни от различни народности: едни били от местните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук, като войници или пленници, но носели в сърцето си вярата в Иисус Христос и дори пожертвали живота си за нея.

След покръстването на нашия народ се умножило и числото на християнските светци. Сред тях били епископи със свят живот, просветители на народа ни, монаси, монахини, отшелници, праведни жени и мъже, посветили се на любовта към Бог и към ближните, станали образци на християнски добродетели.

По-късно се явили и новомъчениците, пострадали за вярата си по време на османското робство. Някои от тях особено се почитат в определени населени места или манастири, но те всички са включени в календара на нашата Църква.

Първите светци, живели на родна земя, са апостолски ученици, проповядвали тук Христовата вяра, след тях идват мъчениците от ранните векове, славянските просветители свети Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак, Киевски и Московски митрополит, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, софийските новомъченици Никола и трима с името Георги, габровските Дамаскин, Лазар, Онуфрий и други.

Има и много светци от български род, чиито имена не знаем. Затова е определена тази неделя за ден на всички български светци - и знайни, и незнайни. Защото вярваме, че те се молят на Бог за всички нас.

Свети Евсевий, епископ на град Самосата (сега Самсат в Югоизточна Турция), живял в бурните времена на IV век, когато Църквата страдала от ереста на александрийския свещеник Арий (той отричал божествеността на Иисус Христос, на въплътения Божи Син). Тогавашният император Констанций, син на свети Константин Велики, поддържал тази ерес и жестоко преследвал онези, които се противопоставяли и съпротивлявали на неговите намерения арианството да стане официална вероизповед на цялата империя. 

Свети Евсевий бил учен човек и добър богослов, затова застанал на страната на православното учение за Света Троица, постановено от Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Това обаче му струвало много преследвания от властта, както и от арианстващи епископи. Когато се очаквало да настъпи спокойствие за Църквата, на власт дошъл император Юлиан Отстъпник. Той пък се опитал да възстанови езическата религия и затова преследвал всички епископи с цел да попречи на дейността на Църквата.

Сред пратените на заточение бил и епископ Евсевий, но светецът мъжествено понесъл преследванията. Същото се случило и при император Валент, горещ поддръжник на арианите. Светецът отново трябвало да защитава чистотата на православната вяра. За да не го заловят, преоблечен обикалял съседните области, за да насърчава вярващите и да поставя православно вярващи свещеници за духовни ръководители на народа. Затова отново бил пратен на заточение, но този път в далечна Тракия, а според други - край река Дунав. 

След смъртта на Валент светецът се върнал от изгнание в епископията си и започнал да работи за възстановяването на православната вяра сред народа. Въпреки напредналата си възраст, той обикалял села и градове. Един ден през 380 г. обаче бил нападнат от фанатични еретици и след нанесен побой починал от раните си.